Не може да си добре, когато тези, около теб са зле. Или какво представлява прогресивната социална държава

Що е то прогресивизъм - ТУК.

В глобален план, а и в национален, наблюдаваме сериозна криза. Тя се дължи на рухването на схващането, че „свободният пазар“ може сам да реши икономическите, социални и политически проблеми на обществото чрез прости пазарни механизми. "Това, което се търси, значи е потребно, а това, което се предлага – значи е полезно". Тази идеалистична концепция, т.нар. „пазарен фундаментализъм“ даде своя принос за световният икономически прогрес, но вече се изчерпи и трябва да еволюира в нещо по-добро и по-пригодно. Тя доведе и до много негативни последици в социален аспект, най-тежка от които е острото социално разслоение в обществото, което подкопава устоите на демокрацията и пазарната икономика. Тези малформации трябва да се преодолеят с общи усилия.

Вярването, че след като индивидът действа преследвайки собственият си интерес, който, в съвкупност с останалите индивидуални интереси, ще направи общественият интерес, се оказа не съвсем истинно. Причината – схващането, че всеки човек действа рационално почива на аксиомата за неговата информираност за всички възможни решения, които може да вземе. "Потребителят знае кой къде каква стока предлага и при какви параметри и купува най-изгодното"; "избирателят е наясно с всички политически алтернативи и гласува за своето представителство"; "дезинтегрираните общности могат да се запознаят с причините за своята изключеност и да поискат да се включат" и прочее. Всичко това са идеални постановки, които на практика не работят точно така, защото игнорират аномалиите на системата и нейните несъвършенства.

Естествена последица на „свободния пазар” е прекаленото съсредоточаване на националните капитали в малък кръг ръце, което води до изкривяване на пазарната икономика, демокрацията, злоупотреби с правата на гражданите и обществения интерес. Неравенството, само по себе си, не е вредно за обществото, защото създава стимули за икономическа активност, иновативност и прогрес, чрез механизмите на пазарната икономика и демокрацията. Но прекомерното неравенство и социално изключване пречи на тези механизми да работят и да дават общественополезен резултат. Бедният, болният, неукият, потиснатият, онеправданият не могат да работят, не могат да мислят за демокрация, не могат да творят напредък.

У нас, натрупването на капитали не стана чрез конкуренция, пазарната икономика и производителност. Стана по пост-съветски „олигархичен модел“, при който политическата власт на тоталитарната номенклатура се трансформира в икономическа чрез прехвърляне на националният ресурс в частните ръце на „избрани“ (олигарси). Този процес продължава и до ден днешен като се източват публични средства чрез различни корупционни схеми и лоши управленски практики.

Това различие със Западния капитализъм добавя допълнително социални проблеми към иначе съществуващото остро неравенство. В обществото трайно се е настанило чувство за несправедливост и ограбеност. Нарушено е усещането за меритокрация. Скъсана е връзката между политическият и икономически елит и останалата част от населението.

Прогресивната социална държава:

Ролята на прогресивната социална държава е да отстранява или смекчава системните недостатъци на капитализма. Да намира пресечна точка между обществения и индивидуалния интерес. Да търси решения на индивидуални проблеми с общи усилия, когато това е подходящо и необходимо, без да вреди на свободната стопанска инициатива и растежа.

С други думи, ние приемаме, че социалният прогрес зависи в голяма степен от икономическата активност на населението, водена от мотива за печалба и действаща в рамките на конкурентен пазар. Обществото обаче, с общи усилия може да изгради такива условия и стимули за развитие, които да ускорят прогресът ни в материално и духовно отношение.

Цели на прогресивната социална държава:

Целите на прогресивната социална държава са да осигури на гражданите си:

1) Равни възможности

2) Социална сигурност и справедливост

3) Определено ниво на благополучие.

Гарантирането на равните възможности за участие в обществения и икономическия живот на всеки гражданин не се ограничава само до формалното равенство пред закона. За това са необходими определени фактически условия. Въпреки волята си, някои хора са в неравнопоставено положение  спрямо други по отношение възможността им да участват наравно в обществения живот, поради: финансови причини, произход, пол, социална прослойка и т.н. Нужно е такова социално устройство, което да осигури определени материални предпоставки за нормалното и реалното упражняване на правата на гражданите. Т.е. фактически равни възможности. Те могат да бъдат предоставяни от обществото под формата на материални ресурси и/или услуги, които се осигуряват на застрашени от изключване групи, за да се компенсира тяхното неравнопоставено положение.

Социалната сигурност и справедливост е фактор, който стимулира предприемчивостта и растежа. Наличието на „предпазни мрежи”, които гарантират оцеляването на личността, създават предразположеност към по-лесно поемане на риск и стопанска отговорност. Убедеността в справедливостта на системата минимизира социалното напрежение и канализира обществената енергия в производителен труд. Посредством вътрешна рефлексия се създава позитивизъм и енергия за напредък.

Не на последно място, осигуряването на определено минимално ниво на благополучие на гражданите стимулира тяхната гражданска активност и заинтересованост, което е необходимо условие за развитието на демокрацията и правовият ред. За да вземаш управленски решения, трябва да можеш да мислиш, а за да мислиш, трябва да си поне сит.

Методи на прогресивната социална държава:

Тя трябва да бъде целенасочена и ефективна.

Чрез солидарност държавата преследва свои цели, свързани с решаването на определени социални проблеми, като: достъп до определени материални ресурси и услуги, необходими за нормалното функциониране на свободната личност; борба с демографската криза; неграмотност; дезинтеграция на определени групи от обществото и т.н.. Социалната политика не е раздаване на пари на калпак, а осигуряване на публични блага, които се предоставят като средство за постигане на социални цели.

Ефективна солидарност. Същевременно, в условията на икономическа криза, скъпа и раздута държава не можем да си позволим, защото тя ще попречи на икономическият ни растеж.

Трябва ни по-евтина, но по-активна държава. Това означава за всяка изразходвана единица публичен ресурс да се търси максимален общественополезен резултат.

1 – минимизиране на излишните разходи в работата на държавната машина;

2 – максимизиране на полезните ефекти от социалната политика.

Прогресивни реформи:

Всичко това може да стане чрез интегриране на нови технологии, социални иновации, прозрачност и граждански контрол в публичната сфера. Повече условия и насрещни задължения при социалното подпомагане за повече цели, които изразходваните от държавата ресурси постигат.