вторник, 23 юли 2013 г.

Не може да си добре, когато тези, около теб са зле. Или какво представлява прогресивната социална държава


Що е то прогресивизъм - ТУК.

В глобален план, а и в национален, наблюдаваме сериозна криза. Тя се дължи на рухването на схващането, че „свободният пазар“ може сам да реши икономическите, социални и политически проблеми на обществото чрез прости пазарни механизми. "Това, което се търси, значи е потребно, а това, което се предлага – значи е полезно". Тази идеалистична концепция, т.нар. „пазарен фундаментализъм“ даде своя принос за световният икономически прогрес, но вече се изчерпи и трябва да еволюира в нещо по-добро и по-пригодно. Тя доведе и до много негативни последици в социален аспект, най-тежка от които е острото социално разслоение в обществото, което подкопава устоите на демокрацията и пазарната икономика. Тези малформации трябва да се преодолеят с общи усилия.

Вярването, че след като индивидът действа преследвайки собственият си интерес, който, в съвкупност с останалите индивидуални интереси, ще направи общественият интерес, се оказа не съвсем истинно. Причината – схващането, че всеки човек действа рационално почива на аксиомата за неговата информираност за всички възможни решения, които може да вземе. "Потребителят знае кой къде каква стока предлага и при какви параметри и купува най-изгодното"; "избирателят е наясно с всички политически алтернативи и гласува за своето представителство"; "дезинтегрираните общности могат да се запознаят с причините за своята изключеност и да поискат да се включат" и прочее. Всичко това са идеални постановки, които на практика не работят точно така, защото игнорират аномалиите на системата и нейните несъвършенства.


Естествена последица на „свободния пазар” е прекаленото съсредоточаване на националните капитали в малък кръг ръце, което води до изкривяване на пазарната икономика, демокрацията, злоупотреби с правата на гражданите и обществения интерес. Неравенството, само по себе си, не е вредно за обществото, защото създава стимули за икономическа активност, иновативност и прогрес, чрез механизмите на пазарната икономика и демокрацията. Но прекомерното неравенство и социално изключване пречи на тези механизми да работят и да дават общественополезен резултат. Бедният, болният, неукият, потиснатият, онеправданият не могат да работят, не могат да мислят за демокрация, не могат да творят напредък.

У нас, натрупването на капитали не стана чрез конкуренция, пазарната икономика и производителност. Стана по пост-съветски „олигархичен модел“, при който политическата власт на тоталитарната номенклатура се трансформира в икономическа чрез прехвърляне на националният ресурс в частните ръце на „избрани“ (олигарси). Този процес продължава и до ден днешен като се източват публични средства чрез различни корупционни схеми и лоши управленски практики.


Това различие със Западния капитализъм добавя допълнително социални проблеми към иначе съществуващото остро неравенство. В обществото трайно се е настанило чувство за несправедливост и ограбеност. Нарушено е усещането за меритокрация. Скъсана е връзката между политическият и икономически елит и останалата част от населението.

Прогресивната социална държава:

Ролята на прогресивната социална държава е да отстранява или смекчава системните недостатъци на капитализма. Да намира пресечна точка между обществения и индивидуалния интерес. Да търси решения на индивидуални проблеми с общи усилия, когато това е подходящо и необходимо, без да вреди на свободната стопанска инициатива и растежа.

С други думи, ние приемаме, че социалният прогрес зависи в голяма степен от икономическата активност на населението, водена от мотива за печалба и действаща в рамките на конкурентен пазар. Обществото обаче, с общи усилия може да изгради такива условия и стимули за развитие, които да ускорят прогресът ни в материално и духовно отношение.

Цели на прогресивната социална държава:

Целите на прогресивната социална държава са да осигури на гражданите си:
1) Равни възможности
2) Социална сигурност и справедливост
3) Определено ниво на благополучие.

Гарантирането на равните възможности за участие в обществения и икономическия живот на всеки гражданин не се ограничава само до формалното равенство пред закона. За това са необходими определени фактически условия. Въпреки волята си, някои хора са в неравнопоставено положение  спрямо други по отношение възможността им да участват наравно в обществения живот, поради: финансови причини, произход, пол, социална прослойка и т.н. Нужно е такова социално устройство, което да осигури определени материални предпоставки за нормалното и реалното упражняване на правата на гражданите. Т.е. фактически равни възможности. Те могат да бъдат предоставяни от обществото под формата на материални ресурси и/или услуги, които се осигуряват на застрашени от изключване групи, за да се компенсира тяхното неравнопоставено положение.

Социалната сигурност и справедливост е фактор, който стимулира предприемчивостта и растежа. Наличието на „предпазни мрежи”, които гарантират оцеляването на личността, създават предразположеност към по-лесно поемане на риск и стопанска отговорност. Убедеността в справедливостта на системата минимизира социалното напрежение и канализира обществената енергия в производителен труд. Посредством вътрешна рефлексия се създава позитивизъм и енергия за напредък.

Не на последно място, осигуряването на определено минимално ниво на благополучие на гражданите стимулира тяхната гражданска активност и заинтересованост, което е необходимо условие за развитието на демокрацията и правовият ред. За да вземаш управленски решения, трябва да можеш да мислиш, а за да мислиш, трябва да си поне сит.

Методи на прогресивната социална държава:

Тя трябва да бъде целенасочена и ефективна.

Чрез солидарност държавата преследва свои цели, свързани с решаването на определени социални проблеми, като: достъп до определени материални ресурси и услуги, необходими за нормалното функциониране на свободната личност; борба с демографската криза; неграмотност; дезинтеграция на определени групи от обществото и т.н.. Социалната политика не е раздаване на пари на калпак, а осигуряване на публични блага, които се предоставят като средство за постигане на социални цели.

Ефективна солидарност. Същевременно, в условията на икономическа криза, скъпа и раздута държава не можем да си позволим, защото тя ще попречи на икономическият ни растеж.

Трябва ни по-евтина, но по-активна държава. Това означава за всяка изразходвана единица публичен ресурс да се търси максимален общественополезен резултат.
1 – минимизиране на излишните разходи в работата на държавната машина;
2 – максимизиране на полезните ефекти от социалната политика.

Прогресивни реформи:

Всичко това може да стане чрез интегриране на нови технологии, социални иновации, прозрачност и граждански контрол в публичната сфера. Повече условия и насрещни задължения при социалното подпомагане за повече цели, които изразходваните от държавата ресурси постигат.


4 коментара :

  1. Написано все едно да си подчертаеш най- важното и да го препрочетеш 8 пъти за шестица. Левите залитания докараха Европа до рекордна задлъжнялост и някои икономики изгубиха безвъзвратно конкурентноспособността си. Сега разни младежи завършили соц университетите пишат по блоговете си за нуждите на капитализма да се развива без да са виждали такъв. Извинявайте, но не сме случайно на този хал тук в България - политиците 100% представителна извадка на обществото - корумпирани, лъжливи и непрофесионалисти. Така ме е страх от мажоритарни избори ... веднага си представям Хр. Стойчков и Галена депутати ..

    ОтговорИзтриване
  2. Наясно съм с вредите които БСП нанесе на думата "социално" и връзките, които се правят с това понятие. Но това не е "ляво залитане", а опит да се търси качествена реформа на модела, като цяло.
    Сигурно редакторите в The Economist са също млади соц възпитаници: http://progressivebg.blogspot.com/2013/03/blog-post_30.html

    ОтговорИзтриване
  3. Защо споменаваш БСП ? Те хората са си откровени комунисти. Мисля, че не разбираш какво искам да кажа. Нещата, които се коментират по горе са си чиста проба социална политика и не са никаква алтернатива за момента. Бедната държава неможе да е социална ! Според мен имаме нужда от експерти "нов внос", хора работили почтено в чужбина, плащали такси, спазвали правила и т.н. Подкрепям austerity теорията и либерализма като цяло. Смятам, че само чрез генерална реформа, която да предизвика колапс в образователната система можем да дадем една основа за развитие в правилната посока. Настоящите учебни заведения създават зубрачи, които аз лично не бих взел на работа, освен да въвеждат данни в екселски таблици или за секретари, понеже са много старателни. Economist не ги гледай, те са на друга планета - това е развития свят, където хората от 100-200г имат пазарна икономика и вече реализират анемичен растеж, който неможе да задоволи нуждите. Когато се говори за икономика базиарана на знанието, и като става дума, че в САЩ единствения път за икономическо развитие са иновациите, не се има предвид промяна на капитализма. Одържавиха някои компании - това бяха прогресивните гъвкави мерки, за които говориш - според мен единствения изход. Задай си въпроса защо оставиха само Lehmann Brothers да фалира. Можеха и тях да купят, нали ? Хората, израснали с "учи мама, да не работиш" са така или иначе непоправими, трябва да гледаме към малчуганите, защото те са нашето бъдеще и идеалите, в които израснат ще ги пренесат за напред. Аз съм на 24г, млад като теб, поздравявам те за труда ти и с удоволствие бих поспорил :)

    ОтговорИзтриване
  4. Много се радвам, че форумът се използва за дискусия по същество :)
    В отговор мога да кажа няколко неща:
    1. Прогресивизмът не е "социална политика" в този смисъл, в който го познаваме тук. Той е именно тази гъвкава и адаптивна държавна намеса, която цели стимулирането на растежа и подобряването на конкуренцията и пазара. Считам, че свободният пазар, парадоксално, вреди на пазарните механизми от един момент нататък.
    2. У нас също имаме аномалии на капитализма, даже много по-тежки - тук процесът на разпределение на средствата за производство не е минал през пазара, а беше на базата на "ти-си-ми-приятел" принципа. Това ни лишава от чувството за справедливост и меритокрация. Факт.
    Допълнително, проявява се и глобалния проблем за твърде голямата концентрация на капитали в определени ръце. Свободният пазар не дава решение на този проблем. Тук ще се радвам да поспорим по този въпрос, ако имаш друго мнение.
    3. Прогресивизмът набляга на ефективността - в публичния и частния сектор. Това означава, в български условия, ограничаване на държавната собственост (в повечето сектори тя е неефективна), и свиване на държавната администрация. Наблегнал съм специално на това. Така, че виждам в това хем алтернатива, хем приложимост в бедни държави :)

    ОтговорИзтриване