Прогресивизмът в националната телевизия

Днес се проведе първият кръг от изслушванията пред СЕМ на кандидатите за нов генерален директор на БНТ. От тях се откроиха двамата фаворити – Вяра Анкова и Валерий Тодоров. За пръв път, признавам си, проследих дебатът за шеф на националната телевизия и съм впечатлен от 2 неща – от ясното противопоставяне на две визии и от Вяра Анкова.

Всъщност, в изслушването видяхме класическа постановка на прогресивизъм срещу консерватизъм. На онова противоборство между стремежът към обществен напредък в крак с новите технологии и разбирания, от една страна, и инерцията на традицията, добре познатото старо и запазване на статуквото, от друга.

Вяра Анкова: Обществената мисия на БНТ трябва да бъде предефинирана, за да остане адекватна на потребностите на обществото. Предлага модернизация на БНТ, стъпваща на платформата на “четирите екрана – телевизор, компютър, таблет и мобилен телефон”, така че да интегрира "онлайн и офлайн" общностите. “Съществува един основен въпрос днес пред всички телевизии - как да произвеждаме повече с по-малко средства.“

Валерий Тодоров: По-скоро БНТ трябва да "слезе" до "обикновения човек", а обществената й мисия да бъде подчертана със засилване на “фолклорния елемент, ТВ-театъра и предавания за дома, бита и семейството”. Националната телевизия залага твърде много на експертните гледни точки, които били далеч от вижданията на обикновения човек.

Едната концепция говори за адаптиране на обществената телевизия към простоянно променящия се и динамичен свят, приемане на новото и реформиране на институциите така, че да са по-пригодни към съвремието. От другата лъха на ретроградност и анахронизъм, на един стремеж за завръщане към старото.

И не че не уважавам традициите, просто съм прогресивист и смятам, че винаги може по-добре, по-адаптивно и по-успешно. Работа на националната телевизия е да достига до повече хора, за да е наистина обществено полезна.