Писмо до Президента

Защо Плевнелиев трябва да наложи вето на актуализацията на републиканския бюджет за 2013г.

Днес Бюджетната комисия на Народното събрание прие на второ четене Законопроект за изменение идопълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г (ЗИДЗДБРБ), утре почти сигурно това решение ще се потвърди от законодателния ни орган. Носи се слух, че Президентът вероятно ще наложи вето на този закон. Дори финансовият министър коментира тази възможност, която му се стори необичайна.

По мое мнение Президентът трябва да бъде неутрален по отношение на политическата целесъобразност на предложената актуализация. Като изразител на единството на нацията, той не може да налага вето, защото Правителството води политика на бюджетен дефицит и повече публичен дълг. По този въпрос консенсус в обществото ни няма, независимо колко съвременни икономисти считат така. И слава богу.

Считам обаче, че Правителството и Народното събрание (НС) отново нарушиха принципите на прозрачност и съгласуваност в нормотворческата си практика със „закона за актуализацията”. Противно на планът „Орешарски” и обещанието за „възстановяване на държавността”, тук липсваше предварителен дебат, отчет за какво конкретно трябват парите, а законът мина през Министерски съвет и НС при абсолютно нарушение на една камара правила. Ето по тази причина Президентът може спокойно да наложи вето, а именно:

Проектът за ЗИД ЗДБРБ е утвърден от Правителството без провеждане на задължителното му обсъждане в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество (съгласно чл. 3 и 3а от Кодекса на труда). Поради нарушение на Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество, който предвижда уведомяване на страните за заседанието минимум 2 дни преди провеждането му (чл.10, ал.1 ПОДСТС), синдикатите и работодателите бойкотираха съвета. Според КТ „Подкрепа“, те са получили уведомление 1 час преди самата среща.

Отделно, ЗИД ЗДБРБ съдържа разпоредби от нормативен характер (пар.2 от ЗИД ЗДБРБ), които налагат провеждането на процедурата по Закона за нормативните актове (ЗНА), включително минимум 14-дневен срок за обсъждане на законопроекта от заинтересованите лица (чл.26, ал.2 ЗНА). Вместо това НС ще приеме закона за 2 дни, без дебат и отчетност за търсените ефекти с това изменение.

Независимо от чисто правната стойност тези аргументи, изброените факти и изобщо цялата конспиративност и прикритост на правителството на Пламен Орешарски от самото начало на неговото управление само подсилват наложеното усещане, че то и управляващото мнозинство в НС участват в задкулисни игри. Гласуването на актуализацията много ми напомня изборът на Делян Пеевски - на тъмно и без граждански контрол. Някои ще кажат, че 2 седмици преди внасянето на актуализацията за нея се знаеше, но по тази логика друг може да изцепи, че е било известно, че председател на ДАНС предстои да се избира. С други думи – когато няма конкретика, все едно няма информация и няма как да има контрол.

С прикритите цели на бюджетна политика хората все по-малко виждат връзката между това, което плащат и услугите, които получават, което от своя страна е допълнителна пречка пред събираемостта на данъците. Политиците трябва да разберат, че харчат НАШИТЕ пари, ние сме работодател на изпълнителната и законодателна власт и настояваме за отчет до стотинка за всичко, което са направили или ще правят!

В крайна сметка, добре ще е Президентът Плевнелиев да наложи вето на ЗИД ЗДБРБ 2013, ако бъде приет по така започнатия ред. И именно с тези аргументи  -демонстриране на политическа воля за налагане на прозрачност, отчетност, демократичност, законност и граждански контрол при вземането на решения, касаещи управлението на страната. Всякакви други тези на хоризонта, касаещи политическата или икономическа целесъобразност на актуализацията, ми се струва крайно неуместно да бъдат институционализирани от високата трибуна на Президента.

Не е важно "Кой?", а "Как?"

Пиша този кратък коментар по 2 причини.

Едната е, че ми омръзна от вече баналният и неадекватен въпрос - "Кой да дойде, като си тръгнат тези?". Считам, че, който пита това, явно грам не разбира за какво е протестът. Този въпрос издава чисто принципната нагласа, че не е важно "как", а "кой", която е характерна за партийно и властови мотивирани хора. Т.е. тези, които гледат "нашите" да дойдат, за да има келепир. А кви ще ги вършат - все тая.

Наречете ме наивен, но вярвам, че настоящият протест в сърцето си не е партийно мотивиран, а граждански. Той не е срещу "този" или "онзи", а срещу начинът на управление. Повод за нашият гняв беше назначаването на Пеевски - хрантутник на 3 поредни правителства на задкулисието. Олигархичният модел води до следното - 100 души вземат решенията кой да е на власт и кой не, а после политиците връщат услугата като управляват в интерес на тези същите. С други думи, въпросът е по-скоро "как", а не "кой", защото досега който и да е, все едно и също се получава. В тази връзка - ние искаме определени ценности, определено поведение, а не определени лица.

Втората причина да пиша това са опитите протестът да бъде изместен от неговата първоначална идея. Всички сме единодушни, че в България няма истинска демокрация, а фасадна. Разиграват се уж "политически битки", които целят единствено отклоняване на вниманието на гражданите от задкулисната кухня на властта. От фундаменталните проблеми. В тази връзка, опитът да се превърне протестът в политическа опозиция на правителството, като се формулират анти-тези по конкретни политики, за мен е опасен и вреден. Независимо от добрите намерения.
Защото, първо - забравяме за какво сме излезнали да протестираме; второ - започваме да играем играта на управляващите като се включваме в тази симулация на демокрация и политически сблъсък; трето - създаваме предпоставки да се караме по несъществени за общата кауза въпроси. С други думи - накрая ще го изкарат, че сме поискали просто смяна на едните с другите, което - освен, че не е истина, ще убие смисъла на целия протест. Защото не е важно "кой", а "как".

Надявам се да съм накарал поне един човек да се замисли.

Не може да си добре, когато тези, около теб са зле. Или какво представлява прогресивната социална държава

Що е то прогресивизъм - ТУК.

В глобален план, а и в национален, наблюдаваме сериозна криза. Тя се дължи на рухването на схващането, че „свободният пазар“ може сам да реши икономическите, социални и политически проблеми на обществото чрез прости пазарни механизми. "Това, което се търси, значи е потребно, а това, което се предлага – значи е полезно". Тази идеалистична концепция, т.нар. „пазарен фундаментализъм“ даде своя принос за световният икономически прогрес, но вече се изчерпи и трябва да еволюира в нещо по-добро и по-пригодно. Тя доведе и до много негативни последици в социален аспект, най-тежка от които е острото социално разслоение в обществото, което подкопава устоите на демокрацията и пазарната икономика. Тези малформации трябва да се преодолеят с общи усилия.

Вярването, че след като индивидът действа преследвайки собственият си интерес, който, в съвкупност с останалите индивидуални интереси, ще направи общественият интерес, се оказа не съвсем истинно. Причината – схващането, че всеки човек действа рационално почива на аксиомата за неговата информираност за всички възможни решения, които може да вземе. "Потребителят знае кой къде каква стока предлага и при какви параметри и купува най-изгодното"; "избирателят е наясно с всички политически алтернативи и гласува за своето представителство"; "дезинтегрираните общности могат да се запознаят с причините за своята изключеност и да поискат да се включат" и прочее. Всичко това са идеални постановки, които на практика не работят точно така, защото игнорират аномалиите на системата и нейните несъвършенства.

Естествена последица на „свободния пазар” е прекаленото съсредоточаване на националните капитали в малък кръг ръце, което води до изкривяване на пазарната икономика, демокрацията, злоупотреби с правата на гражданите и обществения интерес. Неравенството, само по себе си, не е вредно за обществото, защото създава стимули за икономическа активност, иновативност и прогрес, чрез механизмите на пазарната икономика и демокрацията. Но прекомерното неравенство и социално изключване пречи на тези механизми да работят и да дават общественополезен резултат. Бедният, болният, неукият, потиснатият, онеправданият не могат да работят, не могат да мислят за демокрация, не могат да творят напредък.

У нас, натрупването на капитали не стана чрез конкуренция, пазарната икономика и производителност. Стана по пост-съветски „олигархичен модел“, при който политическата власт на тоталитарната номенклатура се трансформира в икономическа чрез прехвърляне на националният ресурс в частните ръце на „избрани“ (олигарси). Този процес продължава и до ден днешен като се източват публични средства чрез различни корупционни схеми и лоши управленски практики.

Това различие със Западния капитализъм добавя допълнително социални проблеми към иначе съществуващото остро неравенство. В обществото трайно се е настанило чувство за несправедливост и ограбеност. Нарушено е усещането за меритокрация. Скъсана е връзката между политическият и икономически елит и останалата част от населението.

Прогресивната социална държава:

Ролята на прогресивната социална държава е да отстранява или смекчава системните недостатъци на капитализма. Да намира пресечна точка между обществения и индивидуалния интерес. Да търси решения на индивидуални проблеми с общи усилия, когато това е подходящо и необходимо, без да вреди на свободната стопанска инициатива и растежа.

С други думи, ние приемаме, че социалният прогрес зависи в голяма степен от икономическата активност на населението, водена от мотива за печалба и действаща в рамките на конкурентен пазар. Обществото обаче, с общи усилия може да изгради такива условия и стимули за развитие, които да ускорят прогресът ни в материално и духовно отношение.

Цели на прогресивната социална държава:

Целите на прогресивната социална държава са да осигури на гражданите си:

1) Равни възможности

2) Социална сигурност и справедливост

3) Определено ниво на благополучие.

Гарантирането на равните възможности за участие в обществения и икономическия живот на всеки гражданин не се ограничава само до формалното равенство пред закона. За това са необходими определени фактически условия. Въпреки волята си, някои хора са в неравнопоставено положение  спрямо други по отношение възможността им да участват наравно в обществения живот, поради: финансови причини, произход, пол, социална прослойка и т.н. Нужно е такова социално устройство, което да осигури определени материални предпоставки за нормалното и реалното упражняване на правата на гражданите. Т.е. фактически равни възможности. Те могат да бъдат предоставяни от обществото под формата на материални ресурси и/или услуги, които се осигуряват на застрашени от изключване групи, за да се компенсира тяхното неравнопоставено положение.

Социалната сигурност и справедливост е фактор, който стимулира предприемчивостта и растежа. Наличието на „предпазни мрежи”, които гарантират оцеляването на личността, създават предразположеност към по-лесно поемане на риск и стопанска отговорност. Убедеността в справедливостта на системата минимизира социалното напрежение и канализира обществената енергия в производителен труд. Посредством вътрешна рефлексия се създава позитивизъм и енергия за напредък.

Не на последно място, осигуряването на определено минимално ниво на благополучие на гражданите стимулира тяхната гражданска активност и заинтересованост, което е необходимо условие за развитието на демокрацията и правовият ред. За да вземаш управленски решения, трябва да можеш да мислиш, а за да мислиш, трябва да си поне сит.

Методи на прогресивната социална държава:

Тя трябва да бъде целенасочена и ефективна.

Чрез солидарност държавата преследва свои цели, свързани с решаването на определени социални проблеми, като: достъп до определени материални ресурси и услуги, необходими за нормалното функциониране на свободната личност; борба с демографската криза; неграмотност; дезинтеграция на определени групи от обществото и т.н.. Социалната политика не е раздаване на пари на калпак, а осигуряване на публични блага, които се предоставят като средство за постигане на социални цели.

Ефективна солидарност. Същевременно, в условията на икономическа криза, скъпа и раздута държава не можем да си позволим, защото тя ще попречи на икономическият ни растеж.

Трябва ни по-евтина, но по-активна държава. Това означава за всяка изразходвана единица публичен ресурс да се търси максимален общественополезен резултат.

1 – минимизиране на излишните разходи в работата на държавната машина;

2 – максимизиране на полезните ефекти от социалната политика.

Прогресивни реформи:

Всичко това може да стане чрез интегриране на нови технологии, социални иновации, прозрачност и граждански контрол в публичната сфера. Повече условия и насрещни задължения при социалното подпомагане за повече цели, които изразходваните от държавата ресурси постигат.

Прогресивизмът в националната телевизия

Днес се проведе първият кръг от изслушванията пред СЕМ на кандидатите за нов генерален директор на БНТ. От тях се откроиха двамата фаворити – Вяра Анкова и Валерий Тодоров. За пръв път, признавам си, проследих дебатът за шеф на националната телевизия и съм впечатлен от 2 неща – от ясното противопоставяне на две визии и от Вяра Анкова.

Всъщност, в изслушването видяхме класическа постановка на прогресивизъм срещу консерватизъм. На онова противоборство между стремежът към обществен напредък в крак с новите технологии и разбирания, от една страна, и инерцията на традицията, добре познатото старо и запазване на статуквото, от друга.

Вяра Анкова: Обществената мисия на БНТ трябва да бъде предефинирана, за да остане адекватна на потребностите на обществото. Предлага модернизация на БНТ, стъпваща на платформата на “четирите екрана – телевизор, компютър, таблет и мобилен телефон”, така че да интегрира "онлайн и офлайн" общностите. “Съществува един основен въпрос днес пред всички телевизии - как да произвеждаме повече с по-малко средства.“

Валерий Тодоров: По-скоро БНТ трябва да "слезе" до "обикновения човек", а обществената й мисия да бъде подчертана със засилване на “фолклорния елемент, ТВ-театъра и предавания за дома, бита и семейството”. Националната телевизия залага твърде много на експертните гледни точки, които били далеч от вижданията на обикновения човек.

Едната концепция говори за адаптиране на обществената телевизия към простоянно променящия се и динамичен свят, приемане на новото и реформиране на институциите така, че да са по-пригодни към съвремието. От другата лъха на ретроградност и анахронизъм, на един стремеж за завръщане към старото.

И не че не уважавам традициите, просто съм прогресивист и смятам, че винаги може по-добре, по-адаптивно и по-успешно. Работа на националната телевизия е да достига до повече хора, за да е наистина обществено полезна. 

Времето е в нас и ние сме във времето

"Ако е за Българско, то времето е в нас, а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме".

Това Левски пише на Панайот Хитов в писмо от 10 май 1871г. Така той отговаря на предупрежденията на воеводата, че ще направят някоя грешка, "защото времената ни носят сега погрешки".

Днес се навършват 176 години от рождението на Апостола. И думите му, казани преди толкова много години, още отекват, още носят смисъл, неговият завет е универсален.

За това, нека днес да поговорим за времето. Историческото такова. Как то ни обръща и как ние него обръщаме. Къде е заветът на Левски и къде сме ние в него. Страхува ли ни "погрешката" или се уповаваме на времето.

Сега живеем в информационна епоха в глобален план. В свят на достъпно знание. Всичко това, благодарение на най-гениалното откритие на 20 век - компютърът и интернет. Световната мрежа се разви до такава степен в последните години, че сега с 2-3 клика можеш да стигнеш до почти всяка информация, която те интересува. Започнаха да излизат мръсните тайни на властта. Довчерашното апокрифно знание стана обществено достояние, благодарение на революцията в интернет, която "ни обърна" и събуди. 

Така е и у нас в национален мащаб. Социалните мрежи, по-специално facebook, станаха страшно популярни напоследък. Възможността свободно да се обменя информация формира независим дневен ред, който разби монопола на традиционните медии. По този начин се срина действащата система за управление и подчинение. Тя работеше чрез пускане на контролирана информация, т.е. медийна манипулация, като фокусът на обществото се държеше върху една измислена фасада от несъществени събития, докато важните неща се случваха и договаряха задкулисно. 

Едновременно с това, България стана член на ЕС. Малка част от ценностите на Европа си ги имаше вече по нашите земи, друга привнесохме автоматично с европейското право и институции, но по-голямата и съществена част я научихме чрез пътуване из Стария континент и близки срещи с нормалните държави там. Българинът опозна света и понечи да промени България. Зажадняхме за цивилизация, социална и правова държава, прозрачност, справедливост, законност и прочее ценности, които при сравнителен прочит не откриваме реализирани у нас. Припознахме Европа и я пожелахме. Тя "ни обърна"...

И решихме да обърнем времето. 

От началото на прехода в България се зароди, постепенно се разви и в един "прекрасен момент" - намери своя разцвет, олигархичния модел на управление по съветски пост-тоталитарен образец. Това е, когато малък кръг лица и фирми, приближени до властта, се сложат на входа и изхода на държавните финанси и собственост, за да забогатяват за сметка на данъкоплатците. После тази икономическа власт се трансформира в политическа - чрез спонсориране на партии и медии, с което се възпроизвежда модела.

Настоящото правителство назначи олигархът Делян Пеевски за шеф на ДАНС - най-мощната мегаструктура за сигурност в страната. Паралелно с това, тихомълком смени националния курс от евроинтеграция към анти-европейско поведение - влезе в конфликт с ЕС и неговите ценности, за да се прегърне с Русия. Избра задкулисие, непрозрачност, корупция, тоталитаризъм, демагогия и манипулации, вместо демократичност, откритост, почтеност, свобода, принципност. И всичко това, въпреки волята на българите.

И точно там им беше грешката. Не можаха да усетят духа на времето и му се противопоставиха. Те все още живеят в миналото и мислят, че това, което е било нормално тогава, е допустимо и днес. Че търпението на безобразията им през последните 25 години е основание за мълчание сега. Че назначаването на СИК-аджията вчера оправдава ВИС-аджията утре. Искам да подчертая, че не само управляващите живеят през 90-те. Комунизмът и СССР не са актуални, разберете го!

Та това е смисълът на настоящият протест. Той НЕ е на ситите срещу гладните, на богатите срещу бедните, на красивите срещу грозните, на интелигентните срещу глупавите, на София срещу останалата страна, на десните срещу левите и прочее анахронични етикети, обслужващи едни или други интереси. 

Това е протестът на информираните срещу... фактите, които узнаха. Движението на европейците, срещу ориенталците във властта.

Нашето поведение на площада доказва нашите ценности, ние даваме пример за цивилизованост, солидарност и толерантност. Извод за характера на протестите можем да си направим и по профила на противниците на протеста - те или са жертва на дезинформация, или просто не смятат за необходимо страната ни да стане европейска. Те или не са обърнати от времето или не искат да го обърнат...

"Затова ни и думат хората отвън, че не сме били достойни още за таква свобода. Тая тяхна голяма дума за нас [нека] ни е урок, че трябва по-напред да си наредим работите отвътре, че после да им се молим за по-голямото. И така е."

Секс, протест и геополитика

Не, не става дума за голата "Свобода" от вчера.

Разговаряхме с приятели на тема: "Каква е разликата между икономическите отношения с Русия и тези със Западния свят?" Имаше най-различни трактовки и отговори, но всички се обединихме, че и в двата случая става дума за секс.

Само, че при "секс" с Русия си в ролята на жената, а със Западния свят си мъжа. Причината е в икономическия модел - в ЕС и САЩ поведението на държавата обслужва бизнеса, а при руснаците бизнесът е подчинен на държавата, т.е. в единия случай имаш пазарни отношения, в другия - непазарни, геополитически. С цялата условност на тази дихотомия и с риск да ме обвинят в сексизъм, виждам следните особености при различните "сексуални превъплъщения" на икономически отношения:

Руснакът не подбира много. Важното е да ставаш за гео-секс - т.е. да имаш излаз някъде, да може да прокара някоя тръба през теб или да ти запали ел. таблото със силни дози ядрена енергия. Връзката с руснака ти излиза евтино, поне в началото - черпи те, примамва те с ниски цени, подаръци, привилегии. Но той носи една непредсказуема мачовска природа, не търпи неподчинение и много лесно ставаш икономически зависим. Ако днес не е на кеф, лошо за теб. В един момент се оказва, че му храниш и гледаш децата (агенти-олигарси), съобразяваш поведението си с него, сваляш гащи по команда, въпреки, че сексът не е удоволствие вече. А той разчита на това, че още го обичаш, че не можеш без него, и дори и да се скарате и разделите, ти пак ще го повикаш и той ще дойде да те спаси като герой. Руснакът е свикнал да се налага със сила. Традиционалист е, предпочита жена му да не е много образована и еманципирана, да си стои вкъщи, да не знае много и да се грижи за домакинството. При изневяра, подаръците се вземат обратно или излизат скъпо, а убеждението, че можеш да се разполагаш със семейния влог е заблуда (справка Кипър).

Западнячката е капризна. Трябва да отговаряш на много изисквания, да си силен или полезен, да имаш изрядно поведение или поне перспектива за развитие. Обикновено минаваш през дълги преговори, за да я спечелиш, много често не знае какво иска. Определено ти излиза солено да си с нея, но поне знаеш, че ще е с теб, докато имаш пари да плащаш сметката. Естествено, лошо впечатление ще й направи неугледният ти вид или държанието ти, ако не отговаря на нейните разбирания за правилно. И понеже става дума за секс - трябва да си вършиш работата добре, контролът за качество е строг. Ревнива е, не позволява да поглеждаш към други и иска да си максимално прозрачен за нея. Нерядко стига до там да ти провери телефона с кого говориш и какви смс-и си пишеш. Дипломатична е, може да ти извади душата с памук, рядко е директна, обикновено очаква да четеш между редовете.

Общото: освен, че става дума за секс и в двата случая, връзка без любов е много опасна. Възможно е използвачество, както и брак по сметка. Доверието и верността са важни в някаква степен, честата смяна на партньора не води до положителни резултати в дългосрочен аспект.

И сега за протеста, какво общо има той. Първоначално не виждах неговото геополитическо измерение, даже счетох за неуместно (единствено това) в речта на Плевнелиев да се поставя тази линия на разделение, конкретно за този протест, на еврооптимизъм срещу евроскептицизъм. После провидях какво се случва в момента.

Нашият протест всъщност е срещу посттоталитарния модел на олигархичен и див капитализъм, флагман и международен проповедник на който е Русия. Това е схема, която е непроизводителна, малкото, които вземат много, не произвеждат, а грабят. Многото пък трябва да се поддържат в невежество, бедност, а социалната държава и граждански права не са препоръчителни. Връзката с горната алегория е видима.

Едновременно с това, ние отчитаме нашето членство в ЕС и изискваме политическо поведение в духа на европейските ценности и икономически модел. В момента, коалицията БСП, ДПС и Атака поведоха страната по антиевропейски път, като реакцията и на Президента, и на посланиците от страните от ЕС не е случайна. Докато олигархичния модел на управление не е патент на това правителство, макар и да стигна своя връх с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, то влизането в толкова остър конфликт с ЕС, заради Русия не ни се беше случвало досега. За какво говоря по-конкретно.

Всичко се върти в момента около проекта "Южен поток", както и евентуално други енергийни или икономически инициативи между България и Русия. Та тази тръба е поредното пипало на зависимост, което руснаците искат да пуснат върху европейската икономика. По "Южен поток" трябва да минава само газ на "Газпром", независимо, че това е в разрез с правилата на ЕС. В "замяна" ние получаваме едно нищо - 15 години няма да вземаме транзитни такси, за да изплатим нашия дял от този раздут проект. През това време може да станат много неща, дори да сме минали на ядрен синтез и газ да не тече повече по тази тръба.

Т.е., в духа на горната алегория, ние сме си избрали жена, тя ни е пуснала (присъединила). Изневиделица, идва правителство, което или прикрито не харесва жени, или позволява чужди да й заграждат жената, което е еднакво осъдително. Случва се нещо като да дойде шефа ти и да иска да мине приятелката ти, а ти да го питаш "у вас или у нас я искаш?". Един от сигурните начини да скандализираш една жена е да й доведеш "баджанак" заедно с теб в леглото й. Да й кажеш: "Обичам те, но и него обичам, айде да те въртим".

Ние не знаехме за тази "ориентация" на правителството и подкрепящите го партии преди изборите. Още повече, че Станишев се кичеше гордо с титлата "председател на ПЕС", за което събра не малко еврооптимистичен вот в ляво. При Атака евроскептицизма и русофилията си бяха ясни, още повече, че В.С. започна да ходи на рожденни дни на Путин и смени крайно националистическата с крайно лява реторика. Но кой да очаква, че ще прави коалиция с БСП и ДПС?

В крайна сметка, протестът е и за това. Избрали сме си роля в международния икономически секс - искаме да сме мъжете. Да, по-трудно е, по-скъпо, повече бачкане и грижа иска, но пък е по-сигурно и независимо. Не приемаме педерасткото (гейовете да не се обиждат, това е друго) поведение на правителството, което е готово да предаде всички нас, за да се гушка с Русия. Ние не сме гласували за това!

П.П. Не съм русофоб, не съм хомофоб, нито сексист. Просто мразя демагогията и предателството. Ако ще е капитализъм, избирам европейски да е, защото поне има социална държава и опит за равни възможности за всеки.

Какво всъщност каза Плевнелиев

Пиша това с малко закъснение, 2 дена след речта на Президента от петък, когато тя вече не е топ тема на деня, но ехото от нея още не е заглъхнало.

А самата реч не беше нищо особено като стил - типично президентско дипломатично изказване, характерно за всички Президенти до сега, в което държавният глава се опитва да балансира прав на тънкото конституционното въже, жонглирайки с политически послания. Нейната значимост е в съдържанието, не защото Плевнелиев достигна някакво ново ниво на политическата мисъл или блесна с ораторски качества, а защото направи достатъчно всестранно обобщение на протестното движение у нас за последните близо 6 месеца и, за мен, най-правилно интерпретира посланието му. Макар и деликатно и уклончиво, но достатъчно непротиворечиво, Президентът каза следното:

1. Зимният протест и днешният протест имат общ фундамент, те са едно цяло - "Наред със социалните искания се поставят и ще се поставят все повече искания, насочени към самата структура на политическата ни система, към морала на политиците, към ценностите, които те защитават.“ Това означава, че гражданското недоволство днес, според Плевнелиев, е насочено И срещу ГЕРБ, като свалени от власт през февруари. „По българските улици и площади и през февруари и сега се скандира "мафия" и аз питам, как управляващите, а и опозицията разчитат това послание и какво конкретно предлагат в отговор на гражданите.“ Дотук с интерпретациите, че Плевнелиев е „активиран“ от ГЕРБ по тоя повод (тезата на Дачков).

2. „Българското гражданско общество е извървяло своя преход към демокрация и политиците ще го разберат – рано или късно, по един или по друг начин.“ Да, точно така е. Днешният протест е израз на един процес, който е стартирал в последните години и е необратим. Формирало се е някакво „гражданско общество“, което, макар и необразцово, е способно да води близо 6 месеца едно извънпартийно, автономно движение. Въпреки постоянните опити за яхане и дърпане в най-различни посоки, както и неизменното – „Коя партия обслужвате?“. Тоталитарното мислене на мнозинството от днешните политици и общественици не допуска, че е възможен обществен живот и протестно движение, извън партиите. 45 години робство...

3. „Политиката на тежки зависимости и паралелна власт, упражнявана в годините на прехода няма да бъде толерирана от гражданите повече и който не го е разбрал ще плати висока политическа цена за това.“ – Да, ние днес протестираме, за да изразим точно това. Стараем се да бъдем достатъчно ясни и показваме достатъчно решителност с настоящите протести и именно в това е техният конкретен смисъл. Ако управляващите не го разбират, те ще понесат политическите последствия за това, които се опасявам, че ще бъдат летални за някои. Знак за което ще бъде подаване на оставка и „действия, които по недвусмислен начин да покажат, че политиците имат волята държавата да скъса безвъзвратно със съмненията за задкулисни зависимости.“ „Това ще се познае само по делата, а резултатите идват на следващите избори, когато и да са те.“

4. „Подкрепих февруарските протести – тогава тези, които бяха в опозиция,  а днес управляват, не видяха нищо нередно в това.“ Беше точно така, не сме забравили, а настоящите управляващи много бързо се оказаха от другата страна. Ако са подпомагали февруарските протести и са се пробвали да ги „яхат отвътре“(copyright), сега трябва горчиво да съжаляват за това.

5. „Направени бяха опити да се противопоставят българските граждани – едните бедни, а другите по-богати със заявка за класова борба между тях, едните били от София, а в страната е друго и т.н.“. Освен, че протестният бумеранг се върна бързо, настоящите управляващи борят протеста със същите подмолни средства, както и ГЕРБ зимата: опити за „партизиране“ на гражданите и внасяне на политическа вражда, разделение и дори неприязън между протестиращите. През февруари-март сякаш успяха, днес интригата пак има някакъв ефект, но още се държим.

6. „Непукизмът ни докара дотук!“. Без коментар...

7. “Не, не може – това (изборите) е единственият способ за разрешаване на нерешими конфликти, за развързване и на най-сложния възел..”. И сега, всички, които веднага разтръбиха, че Плевнелиев е поискал предсрочни избори, да излезнат и да признаят кои са неразрешимите конфликти и възелите за развързване.

8. „Нямаме голям избор: или ще заживеем в европейска държава, в която гражданските права на всеки са защитени, а сеенето на омраза, расизъм и дискриминация не се толерират и се наказват по закон, или хората масово ще се насочат към терминал 2“. Точно такива са ценностите и настроенията на протестиращите, а Президентът правилно напипва фронтовата ни линия. Много млади и ходили в чужбина българи виждат, че стигнахме дъното и, ако не се опитаме да променим нещо, си заминават. Единствено не споделям мнението, че тези, които съзират „европейските инвеститори“ като „колонизатори“ заслужават някакъв укор и нямат място сред нас на протеста.

9. „Днес гражданите вливат своята енергия в политическата система на България. Те, не политиците, отварят нова страница в демократичната история на страната, в която слагат край на безразличието и оцеляването поединично.“ – Да, това е генералният извод от събитията през последните 6 месеца, а и преди това. Или поне се надявам искрено да е така.

Плевнелиев каза всичко това и подкрепи протеста. Сигурно е по-лесно да се изкажеш така, когато си Президент и нищо не зависи от тебе, но пак е тон, пример за подражание на всички политици от тук нататък. Ако искат одобрение, трябва да вдъхват доверие - с прозрачност и казване на нещата, такива каквито са. Без да сме забравили от къде идва и какво е правил Плевнелиев, той просто е прав сега.

А на тези, на които не им изнася истината – бой по Президента! Естествено нападението се извършва с единственото налично оръжие във всяка една уважаваща себе си кочина – с кал. Защото омазването замазва казаното. Не бийте вестоносеца, заради лошата за вас вест – хората се събудиха и знаят какво правите и как го правите! Както един приятел каза: "По импийчмънта ще ги познаете"...

П.П. Тази вечер, неделя, 19.00 МС – напред и нагоре! Напред по „Цариградско“ и нагоре към „Плиска“. Моля без десен завой по Евлоги, без десен завой, моля J  #ДАНСwithme.

Моля, върнете ми правото на свободен граждански протест!

Считам за безкрайно гнусно, незаслужено и долно да ме обвиняват за платен, когато протестирам срещу едно правителство, което се опита да направи преврат с назначаването на мутрата-олигарх Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Случи се същото и когато подкрепих с всички сили протеста срещу енергийната мафия и недъзите на политическата система през февруари. Като цяло, отношението към протестиращите граждани днес е такова, че да те откажат от това да имаш гражданска позиция - постоянно обиди и спекулации, а ти просто си излезнал, за да настояваш за нещо по-хубаво в тази държава. Нещо за всички нас, без да искаш власт или постове.
Това, че политиците са безумно нагли и разпространяват тези версии е разбираемо, защото те търсят да отърват кожата и няма по-ефективен начин от подкопаване устоите на протеста - единство и морал. Това, че икономическите им повелители, както и всякаква сган на хранилка подпомагат тази пропаганда, е също в реда на нещата - те от това се издържат и цоцат. Но редовият гражданин да каже нещо подобно... Просто буди недоумение в мен. 

Толкова ли е трудно някой да си разчупи мозъка и да излезе отвъд (собственото си) клишето, че у нас никой не прави нищо безвъзмездно? Никой не е загрижен за бъдещето на страната си, а единственият начин да те "накарат" да протестираш настоятелно е или да ти платят я Сорос, я Пашата, я някой друг, или просто да обслужваш някоя партия?! Толкова ли е трудно да си помислим, че има гражданско общество или просто преходът в главите на много хора още не е свършил?

И последно - един прост въпрос: Нима има нещо по-естествено от това в България да протестираш срещу мафията и олигархията в управлението на страната? Тези, които участват в разцеплението на гражданското ни общество, знаят ли какво правят и на кого съучастват? На кого другиго разчитат да изтръгне паразитите от политическата ни система - на самите паразити ли?

Страшно несправедливо е да се съпротивляват срещу твоето прогресивно действие именно тези, които най-много мрънкат от статуквото...

Когато фактите заговорят

Със специална благодарност към моя скъп приятел и финансов благодетел - Джордж Сорос. Благодаря ти, предстоящото лято нямаше да е същото без теб!

Много хора казват и се питат - за какво протестирате, какво си мислите, че правите? Изчакайте Парламента да приеме нов ИК, изчакайте правителството да работи, дайте му шанс. Кой ще дойде на власт след него и т.н. Мисля, че тези въпроси нямат нужда от отговор, просто защото нямат нищо общо с това, което се случва последните 3 седмици по улиците на София и други градове из страната. Това са въпроси за право и институции, а те само смирено следват фактите, които първо променят България.

Какво направихме всъщност през тези 20 дни протест до сега?

1. Торпилирахме най-уродливият акт на назначение в по-новата ни политическа история. Реакциите минаха само за 3 дни от "Няма шанс да преразгледаме решението за Пеевски" до дълбоко неискреното, но все пак "Извинявам се за казуса Пеевски", изказано под натиск и страх от бурната обществена съпротива. Властта не успя да ни заблуди, че това било грешка, а самият опит да се развива тази версия показва подигравателното им отношение към гражданите на България #катарзис.

2. Показахме на цялото общество, че има една достатъчно многобройна и упорита критична маса от граждани, които са твърдо решени да сложат край на тоталитарните практики във властта и съучастието на държавата с мафията и олигархията. Въпросът "Защо не протестирахте, когато СИК-аджията Бойко Борисов беше назначен за гл. сек. на МВР?" по-скоро буди оптимизъм за прогреса в общественото мислене и реакции. Новите стандарти за допустимост и праг на търпимост, които се налагат, раждат удовлетворение и надежда за нещо по-добро днес и утре от това, което е било вчера. Няма да коментирам колко безкрайно нагло е този въпрос да се задава с укорителен тон от хората, които са носили цветя за рожденния ден на същата тази мутра, когато аз съм бил невръстен ученик.

3. Обединихме се в Общество - опитахме се да преодолеем нещата, които ни различават, в името на това, което ни свързва, и в много голяма степен успяхме. Сложихме обаче и ясна разделителна линия - олигархично-мафиотско статукво или промяна и изчистване от тези елементи си избираме? Там си пролича кой къде е и за какво се бори. Именно това е Обществото с голяма буква - не механичният сбор на хора, а духовната общност между тях.

4. Показахме, че не се поддаваме на манипулации - а опити за такива, както и яхания, колкото щеш. Очевидно интернет революцията и социалните мрежи, които ни организираха, създадоха постепенно у обикновения човек една критичност към информацията, която му се подава. То не беше ГЕРБ, не беше Сорос, не беше Типинг пойнт, олигарси, платени протести, глупости на търкалета. Далеч съм от мисълта, че сме стигнали като нация до трайно задоволително ниво в това отношение, но показахме с един протест, че и това е възможно. А тази демонстрация е много важна.

5. Доказахме и че можем да протестираме мирно и културно, възпитано и сравнително позитивно. Избегнахме страшно много провокации и то с достойнство. За 2 дни се организирахме с #ignorevolen и го оставихме сам под масата пред централата на Атака. Не влезнахме в сблъсък с митинга на НФСБ, а се отнесохме с уважение. Не позволихме провокаторски групи да се внедрят сред нас и да предизвикат бой, както досега много добре са успявали да ни саботират в миналото. 

6. Сигурно мога да изредя още много хубави неща, които се случиха на този протест и някои лоши, но ще си запазя генералните обобщения, защото още не сме приключили. Смятам, че най-важното, което постигнахме на този протест е самочувствието. С действията си, хиляди български граждани показахме на себе си, а и на непротестиращите, че не е вярно, че нищо не зависи от нас. Напротив - властта е в нашите ръце. А това е стъпка №1 по пътя към изграждане на демокрацията в България. Истинската такава, не фасадната.

Та това са фактите, които се случиха и се случват. И на базата на това, мога да кажа спокойно - каквото и да става от тук нататък, този протест вече победи. Победиха фактите, а те слагат началото на правото и политиката. Независимо колко се съпротивляват политиците и олигархията на това, процесът е започнал (още февруари беше видно) и няма спиране. Днес може да сме изправени пред едно правителство, което не отговаря на фактическите промени в обществото, но то ще си замине рано или късно и ще бъде поставено в коша на историята така, както се захвърля всичко което се съпротивлява на духа на времето си. Тогава фактите ще си намерят правото, което заслужават.
Ако това правителство направи нещо положително в оставащия си мандат, в което се съмнявам, то ще е именно в стремежа му да догони фактите, които ние наложихме с този протест. Ние сме пред тях, те или ни следват, или си заминават.

П.П. Към всички партии, които си мислят, че ще яхнат протеста, за да променят конюнктурата в своя полза и ще продължат да крадат, както обикновено: Гледайте БСП и се учете как всичко ще се обърне срещу вас.

Деян Кюранов: Да възстановим ОБЩНОСТТА

Препечатвам тази статия от OFFNEWS на моя блог и искам да стои тук, за да покажа колко много съм съгласен и се солидаризирам с тази изключително прозорлива и важна позиция. Поздравявам автора Деян Кюранов - политолог и програмен директор на центъра за либерални стратегии. Единствено не съм съгласен с констатацията в началото, че от дясно придърпват февруарския протест към юнския - за съжаление има немалка част от десните говорители, които искат да се еманципират по някаква причина от зимните протести.

Отляво цепят юнския протест от февруарския, “интелигенция” от “народ”.

Отдясно придърпват февруарския към юнския протест – за да засилят юнския. В крайна сметка – цепят и те.

Ето с такова цепене на обществената ни активност, като се огледаме след идните избори, ще видим, че сме “пак в тия”. Това го усещат мнозинството от политически мислещите хора у нас, независимо от всякакви различия помежду им. И има негласно съгласие, надпартийно и надсоциално, че да повторим майските избори няма да е добре.

От друга страна, и отдясно, и отляво се чуват лозунги като “сериозни промени” и дори “смяна на системата”. Но засега това са само лозунги. Защото политически мислещите у нас мислят най-вече партийно. И въпросът им се представя така: “Какви да бъдат тия промени, че хем да излезем от батака, хем да спечели моята партия?” Този въпрос няма отговор. Всички партии ще загубят от промените. И справедливо, защото всички имат вина. Затова не само не могат – те не искат да мръднат по-далеч от лозунгите.

А ако се замислим непартийно, нещата стават прости, без хем-хем, дето не го харесваше още политикът Бай Ганю. Въпросът става “Какви промени са нужни, за да излезем от батака?” Кои да излезем? – Ние. Кои ние? – Всички. Тук е разковничето. Да правим, да струваме, но да възстановим общността на хората в България. И никой да не бъде изключен. Да живееш в общност значи не просто да признаваш на всеки друг правото на живот, но и да си готов да му помогнеш да живее. Това не е черта, която можем да достигнем, а посока, в която трябва да поемем.

Последната обединяваща идея у нас бе националната и тя загина в националната катастрофа от 1918 година. Оттогава работим по схемата “цепене на общността”: селяните на Стамболийски трябваше да яхнат гражданите, за да се оправят нещата, но вместо това гражданите яхнаха тях, с преврат; комунистите трябваше да избият буржоазията, а фашистите – комунистите… Накрая комунистите победиха, избиха много “буржоа” и небуржоа, и обявиха “общонародна държава”. За едно мъничко малцинство тази държава беше и общност – общност на комунистическата идея; за друго мъничко малцинство това беше общност на страха и терора; за огромното мнозинство беше общност на страха който-не–ни-интересува. И трябва да си дадем сметка, че част от днешната носталгия по комунистическото време е носталгия по тогавашното усещане за общност – каквато и да е била тя. Нека не съдим това чувство. То е факт.

Сега имаме шанс да обърнем течението. През 1989 – 1991 имахме консенсус за промяна. Не го използвахме по най-добрия начин. Приложихме “пазарния механизъм” така, че докарахме обществото си до нулевата степен на човешко съществуване – война на всеки срещу всеки. А държавата ни, вместо да дава и на силни, и на слаби “пазарни актьори” равни шансове и да пази ред – се срасна със силните и почна да граби от слабите. Усещаме го и затова не ни се гласува, не ни се и протестира с перспективата за възпроизводство на такава държава.

Затова, вместо да спорим, дали февруарският протест бил като юнския, да работим, за да се обедини гражданската енергия на двата протеста, да обединим на дело “интелигенция” и “народ”. Хората от февруари да разберат, че случаят с Пеевски засяга всички у нас. А хората от юни да разберат, че всеки четвърти човек у нас да живее в абсолютна бедност – това е още по-неприлично от Пеевски. Такова взаимно разбиране е възможно, защото отговаря на истината. Но то иска сериозна политическа работа. Нашите партии поотвикнаха от политическа работа, замениха я с изборджийство и властвуване. Но сега имаме предостатъчно гражданска енергия – и протестна и интелектуална – за да свършим общата работа и без тях.

Дали ще променяме държавни структури и кои, дали ще реформираме партии или ще правим нови – това е част от средствата. Сега – да се съгласим за целта. Обсъждането на средствата е следващата стъпка.

Защо протестът е и за морал и какво точно означава това?

Защо протестът е и за морал? На фона на ширещата се в страната бедност и неравенство, на хилядите несправедливости в ежедневния ни живот, сякаш на някои хора им се струва малко странно и неоправдано да се протестира за морал. Според мен обаче, въпросът за морала е доста съществен.

Какво е моралът – това са разбиранията на една група хора за добро и зло. Нашата нация гласува за свои представители съгласно тези свои етични разбирания – не винаги еднакви за различните групи в обществото. Когато има несъответствия между нашите желания, очаквания и действията на политиците, имаме криза на морала. Защото дълбоко в себе си неморална е една власт, която налага насила олигархично управление.
И, ако те разчитат на това, че досега всичко е минавало и се е търпяло, този път са сбъркали. Новото поколение млади българи продължаваме делото на нашите родители, но по-подготвени, образовани, информирани. Също така и с друг морал - други разбирания за това кое е нормално в политиката и кое не. И не търпим.

Така ниският морал води до липса на доверие. Когато липсва доверие в управлението на страната, обществото не може да върви напред, защото се съпротивлява срещу действията на елита. Изостреният антагонизм власт-граждани води до загуба на огромна обществена енергия и изоставане от други нации. Да не се бърка с противоборството на отделни социални групи, което е прогресивно и в което се крие демокрацията като процес.

Какво конкретно е неморално в политиката:

1) Демагогията – да обещаваш едно, а да правиш друго. Да лъжеш. Да казваш, че назначаваш Пеевски, защото е преживял катарзис и считаш, че той има качества да управлява тайните служби. Да обявяваш, че ще правиш „програмен кабинет“, където „ще се търсят хората, които да могат да свършат работата“, а да правиш де факто извратена тройна коалиция и скандални политически назначения. За лъжите на политиците в предходни години и управления се е изговорило много, а и няма да ми стигне мястото да ги изброя.

И понеже никой няма да гласува за тези, които признават, че ще работят с олигархията, демагогията е нейно естествено прикритие.

2) Непризнаването на демократичните принципи. Задкулиситето, непрозрачността, скритите договорки. Постоянна груба манипулация на общественото мнение. Изкривяване и фалшифициране на изборните резултати. Този безкрайно тоталитарен подход на „формална легитимност“ – т.е. щом държиш някакви депутати, някакъв апарат, независимо какво си обещал за да стане това и независимо от реалната ти легитимност (подкрепа в обществото), ти си стоиш на власт. Като магаре на мост. На това му се вика: „Власт на всяка цена не е морална власт“.

Само чрез такъв подход може да се насили един народ да приеме олигархично управление.

3) Злоупотребата на доверие – това е когато ти е поверено държавно имущество да си го присвояваш нагло и безпардонно. Както казва народа: „Като бъркаш в кацата с меда е нормално да си оближеш пръстите, но не и да изядеш всичко.“ Това е да използваш властта си в държавната администрация, за да защитаваш частни, а не обществени интереси. Да назначаваш некадърни, но послушни хора. Не на последно място – да се държиш нахално и безпардонно, сякаш държавата ти е бащиния. Да злоупотребяваш с имунитета си на народен представител, да ходиш с хладно или огнестрелно оръжие в Парламента, да заплашваш граждани медии и прочее нелепици.

И когато е налице една безкрайно уродлива коалиция като БСП, ДПС и Атака, това е не само криза на морала, това е криза и на демокрацията. Когато гласува за едно, а получаваш друго, ти се обезверяваш, отчайваш, губиш перспективата за нормалност. Как се отразява това икономически? - Отказваш да признаеш тази държава, да спазваш нейните правила, да си плащаш данъците, да сътрудничиш по какъвто и да е начин. Можеш да откажеш да гласуваш, както стана във Варна, защото хората там са отвратени от политиката и за това излезнаха 20%. От всичко това печели само олигархията, за която става все по-евтино да си купува властта, а губят всички останали, но най-вече бедните, които все по-малко могат да разчитат на една непризната и неработеща държава. 

В момента сме стигнали дъното на морала в политиката за времето, в което съм свидетел на тези процеси. Но и нека помним, че най-тъмно е точно преди зазоряване :)