При парламентарна демокрация, особено с пропорционална изборна система, излъчването на правителство много често зависи от успешното формиране на управленски коалиции. В тях участват партии, които имат представители в Парламента и които най-вероятно имат различни управленски програми, дали са различни, понякога изключващи се, обещания на избирателите си. Въпреки това, те трябва да се съгласят на обща управленска програма, както и на структура и състав на основни органи на изпълнителната власт, за да може правителството да е стабилно. Този процес почти винаги представлява компромиси и отказ от едни дадени обещания и точки от програмата за сметка на други.
И тук е голямото изкуство на политиката -
да прецениш от кое да се откажеш и за кое да настояваш. В основата на това решение би трябвало да стои преценката за това кои от обещанията ти са най-важни за най-много от избирателите ти и кои - не. С други думи - да се сетиш защо избирателите са предпочели теб, защо са те избрали и кои са ти отличителните черти. На базата на това да си степенуваш приоритетите, за да знаеш в какви граници можеш да правиш компромиси и колко ще ти струват те.
Сега нещо конкретно: Реформаторският блок сигурно са минали през този анализ. И очевидно
решиха, че избирателите са гласували за тях, за да правят реформи най-вече,
а не толкова, за да не бъде Борисов премиер или други лица да не бъдат министри. И като гледам реакциите срещу договорения вчера състав на правителство, май сериозно са се объркали. Хората са ги избрали, за да го няма Буда, но пак да гласуват за "десните" (което значи - "добрите", "светлите"). Реформаторите нарушиха основни свои обещания, загубиха много избиратели, преди да могат да направят реформи. Което ги прави особено уязвими и отстъпчиви от тук нататък пред перспективата за предсрочни избори. Което пък прави реформите почти невъзможни.
Няма коментари :
Публикуване на коментар