Защо протестът е и за морал и какво точно означава това?

Защо протестът е и за морал? На фона на ширещата се в страната бедност и неравенство, на хилядите несправедливости в ежедневния ни живот, сякаш на някои хора им се струва малко странно и неоправдано да се протестира за морал. Според мен обаче, въпросът за морала е доста съществен.

Какво е моралът – това са разбиранията на една група хора за добро и зло. Нашата нация гласува за свои представители съгласно тези свои етични разбирания – не винаги еднакви за различните групи в обществото. Когато има несъответствия между нашите желания, очаквания и действията на политиците, имаме криза на морала. Защото дълбоко в себе си неморална е една власт, която налага насила олигархично управление.
И, ако те разчитат на това, че досега всичко е минавало и се е търпяло, този път са сбъркали. Новото поколение млади българи продължаваме делото на нашите родители, но по-подготвени, образовани, информирани. Също така и с друг морал - други разбирания за това кое е нормално в политиката и кое не. И не търпим.

Така ниският морал води до липса на доверие. Когато липсва доверие в управлението на страната, обществото не може да върви напред, защото се съпротивлява срещу действията на елита. Изостреният антагонизм власт-граждани води до загуба на огромна обществена енергия и изоставане от други нации. Да не се бърка с противоборството на отделни социални групи, което е прогресивно и в което се крие демокрацията като процес.

Какво конкретно е неморално в политиката:

1) Демагогията – да обещаваш едно, а да правиш друго. Да лъжеш. Да казваш, че назначаваш Пеевски, защото е преживял катарзис и считаш, че той има качества да управлява тайните служби. Да обявяваш, че ще правиш „програмен кабинет“, където „ще се търсят хората, които да могат да свършат работата“, а да правиш де факто извратена тройна коалиция и скандални политически назначения. За лъжите на политиците в предходни години и управления се е изговорило много, а и няма да ми стигне мястото да ги изброя.

И понеже никой няма да гласува за тези, които признават, че ще работят с олигархията, демагогията е нейно естествено прикритие.

2) Непризнаването на демократичните принципи. Задкулиситето, непрозрачността, скритите договорки. Постоянна груба манипулация на общественото мнение. Изкривяване и фалшифициране на изборните резултати. Този безкрайно тоталитарен подход на „формална легитимност“ – т.е. щом държиш някакви депутати, някакъв апарат, независимо какво си обещал за да стане това и независимо от реалната ти легитимност (подкрепа в обществото), ти си стоиш на власт. Като магаре на мост. На това му се вика: „Власт на всяка цена не е морална власт“.

Само чрез такъв подход може да се насили един народ да приеме олигархично управление.

3) Злоупотребата на доверие – това е когато ти е поверено държавно имущество да си го присвояваш нагло и безпардонно. Както казва народа: „Като бъркаш в кацата с меда е нормално да си оближеш пръстите, но не и да изядеш всичко.“ Това е да използваш властта си в държавната администрация, за да защитаваш частни, а не обществени интереси. Да назначаваш некадърни, но послушни хора. Не на последно място – да се държиш нахално и безпардонно, сякаш държавата ти е бащиния. Да злоупотребяваш с имунитета си на народен представител, да ходиш с хладно или огнестрелно оръжие в Парламента, да заплашваш граждани медии и прочее нелепици.

И когато е налице една безкрайно уродлива коалиция като БСП, ДПС и Атака, това е не само криза на морала, това е криза и на демокрацията. Когато гласува за едно, а получаваш друго, ти се обезверяваш, отчайваш, губиш перспективата за нормалност. Как се отразява това икономически? - Отказваш да признаеш тази държава, да спазваш нейните правила, да си плащаш данъците, да сътрудничиш по какъвто и да е начин. Можеш да откажеш да гласуваш, както стана във Варна, защото хората там са отвратени от политиката и за това излезнаха 20%. От всичко това печели само олигархията, за която става все по-евтино да си купува властта, а губят всички останали, но най-вече бедните, които все по-малко могат да разчитат на една непризната и неработеща държава. 

В момента сме стигнали дъното на морала в политиката за времето, в което съм свидетел на тези процеси. Но и нека помним, че най-тъмно е точно преди зазоряване :)