петък, 10 октомври 2014 г.

Краят на Прехода



Или защо коалиция ГЕРБ-БСП е най-доброто, което може да ни се случи в този момент.


Предизвика ме да напиша това няколко реплики на публични лица (1, 2), в която се даде ясен знак за желанието на ГЕРБ да направи правителство с БСП. Нещо очаквано и нормално, но срещу което още има сериозни съмнения доколко е целесъобразно. Според мен, едно такава широка коалиция ще сложи край на Прехода. Или поне началото на края му.

Преходът е преминаване от един обществено-икономически строй (тоталитарна социалистическа държава) към друг (демокрация и либерален капитализъм). В един определен смисъл това означава държавните институции да се преобразуват, грубо казано, от социалистически на капиталистически. А определяща черта на последните е върховенството на закона и условията за честно състезание по еднакви за всички правила между политически и икономически агенти. Убедено можем да заявим, че такива още нямаме, поради което имаме основание да твърдим, че Преходът не е приключил.

Защо не можем да постигнем върховенство на закона? Какво пречи да се „деперсонализират“ институциите, т.е. да служат те на правила и обществен интерес, а не на определени личности, т.нар. „клиентела“? Отговорът е, че не може да се наложи върховенство на закона, заради механизмите за печелене и упражняване на властта. Накратко – 

държавната баница се раздава от управляващите на тяхната клиентела и се мачка клиентелата на опозицията, 


за да може с помощта на същите икономически обръчи да се спечелят след това изборите. При това положение върховенството на закона е винаги във вреда на управляващите и те нямат естествени стимули, т.е. - съпротивляват се на неговото налагане. Този порочен кръг създава впечатлението, че ситуацията е безнадеждна, освен ако извънредно обстоятелства не я променят.
Такива извънредни обстоятелства изглежда да са на хоризонта – политическият блокаж в Парламента и тежкото състояние на държавните дела, което изисква стабилно мнозинство и тежки реформи. А това изглежда да е възможно само при коалиция на най-големите парламентарни играчи, а защо така – по-нататък в текста.

Най-големите имат зад себе си най-голяма клиентела. Толкова голяма, че тя не може да бъде „нахранена“ напълно от държавната трапеза, без да възникнат конфликти. Тези конкуриращи се икономически елити трябва да се разберат помежду си в обстановка, в която политическите им лобита и представители упражняват власт заедно. Няма как едните да мачкат другите, а

единствената гаранция, че това няма да им се случи е да наложат правила, които да важат еднакво. 


Т.е. някаква форма върховенство на закона, което може да е ексклузивно – правилата да се прилагат еднакво само за клиентелата на 2-те партии, или инклузивно – еднакви правила за всички. Дори и ексклузивната форма е добро начало и бързо може да разшири обхвата си по естествени причини.
Защо такова стечение на обстоятелствата е невъзможно при коалиция голям-малък? Заради различните мащаби в апетитите на съответната клиентела. Голям и малък могат да изхранят обръчите си от фирми на държавната трапеза. За двама големи обаче няма достатъчно баница и съответните им икономически елити ще трябва да се конкурират кой да получи по-голям дял. Тогава единственият начин властта да бъде стабилна и големите да си имат достатъчно доверие е да се наложат правила и върховенство на закона. Защото няма как властта да се ползва за доминация на едните над другите. За по-добра илюстрация това е като в едната ситуация Лудогорец да се коалира с Берое и Локо София, а в другата – с ЦСКА да вземат властта в А „група“. Лудогорец могат да се разберат с малките в класирането те да са 1-ви, Берое 2-ри, Локо 3-ти и да няма правила на състезание, докато с ЦСКА това е невъзможно, защото и двата отбора се борят за първото място. Тогава единственото, което би ги устроило е да си осигурят върховенство на правилата между тях.

Трикчето тук е, че 

по начало такива коалиции между големите се избягват, защото всяка спечелила избори олигархия, иска да цоца от властта за сметка на загубилите. 


Но, както казах по-горе, особени обстоятелства могат да го наложат и тогава по една случайност имаме шанс да прогресираме към повече върховенство на закона и справедливост по напълно естествен път.

На първо място, „голяма коалиция“ се налага от необходимостта спешно да се извършат болезнени реформи в няколко сектора на обществения живот – здравеопазване, енергетика, образование, правосъдие, случаят КТБ. Те трябва да се направят с участието на една от основните 2 парти, като, на който от тях се падне тази „чест“ ще понесе огромни негативи за сметка на опонентите си. За това, „Ако ще сме виновни, то да сме виновни заедно“ е вероятно най-честата мисъл, която протича през главите на Борисов и Миков, и причина да се търси коалиция ГЕРБ – БСП.

Каквито и сигнали да дават в момента и двете партии са подготвени за този сценарий. И то не от вчера, като бавно и методично подготвят обществото за това. Апокалиптични прогнози, черни сценарии, „стабилност на всяка цена“ и прочее изказвания подгряват публиката от поне 2-3 месеца насам, за да направят една синьо-червена коалиция по-лесна за преглъщане и осмисляне.

А то и самото общество няма да има нужда от много убеждаване, ако политиците се държат честно и открито предложат програма базирана на национални приоритети, има достатъчно много, за които всички да се съгласят, че са важни. На хората отдавна им е дошло до гуша от „ляво“-„дясно“ и търсят просто правилните решения – икономически растеж, по-достъпно образование и здравеопазване, справедливо правосъдие и много, много други проблеми. А пък е достатъчно само да се видят алтернативите, за да се убеди обществото, че най-приемлива в момента е коалицията ГЕРБ-БСП. Да, те са антиподи, но кои не са? Вижте тази таблица:

Графика: webcafe.bg



След всичките тези аргументи, искам да обобщя. 

Изправени сме пред исторически шанс 


– случайни обстоятелства налагат странни политически конфигурации, които раждат естествени стимули за деперсонализиране на институциите и налагане на върховенство на закона в България. Трайно и устойчиво балансиране на система, в която икономическите елити се конкурират помежду си посредством правила, а не клиентилизъм и протекция от властта. Има и съвсем реален шанс, да се изолира ДПС от властта, което, както казва журналиста Веселин Желев, си е реформа само по себе си. Да не говорим в процеса на консолидиране около национални каузи колко ще се повиши политическата култура, а съучастието на две партии с платформи основани на взаимно отричане може да смекчи в много голяма степен това вкоренено противопоставяне в обществения ни живот.

Е, тогава, ако не свърши прехода, не знам кога…

Няма коментари :

Публикуване на коментар