неделя, 31 март 2013 г.

Що е то прогресивизъм?


*Статията няма претенции да бъде перфектно издържана от гледна точка на политологията. Тя е писана от юрист и нейната задача е запознаването с едно ново, добре забравено старо, идейно течение.
Да започнем първо с това – какво е прогресивизъм?
Ако си отворим "Уикипедия" ще видим следната дефиниция за „progressivism” – „Прогресивизмът е обща политическа философия, която защитава или подкрепя постепенна социална, политическа или икономическа реформа.“[i] Модерния прогресивизъм възниква като част от по-общото течение срещу огромните социални промени, предизвикани от индустриализацията. Поставено в класическата координатна система (много условно), то се намира в център-ляво на политическия спектър, като се отличава от консерватизма, който се противопоставя на промените, и радикалната левица, която отрича постепенността на промените. 
По една нетрадиционна ос на политическо противопоставяне, прогресивизмът представлява течение на еволюционната промяна, консерватизмът е за запазване на статуквото, а радикалната левица е за революционна, коренна промяна на политическия режим. Прогресивизмът държи сметка за постоянната динамика в обществото и негова основна задача е да пригоди общественото устройство към тези размествания, с оглед да го направи по-ефективно. В условията на капитализъм и пазарна икономика, той е безспорно движение за равенство на възможностите. Неговата цел е, посредством рационална обществена организация, да се реформира капитализма така, че да се смекчат максимално недостатъците му.
Прогресивизмът като движение възниква в САЩ в края на 19-ти век, началото на 20-ти като реакция срещу бързата индустриализация на икономиката, разслоението на обществото, корупцията, монополите, разкъсването на връзката между политическия елит и избирателите. В периода на т.нар. „Прогресивна ера“ (1890-1920)[ii], през която 4-ма американски президенти и от двете водещи партии споделят тази политическа идея, се оформят две направления. Първото бори корупцията чрез широки мерки за прозрачност, целящи да покажат пред обществото порочните управленски практики и ползващите се от тях лица. Второто направление е т.нар. „Движение за ефективност“, което, накратко, означава идентифициране и елиминиране на неефективността във всички области на обществения живот и икономиката и замяната им с най-добрите практики, според обстоятелствата[iii]. Целта е постигане на динамично, ефективно управление, възнаградено с икономически растеж.[iv]
Прогресивната политика в двете й направления води до редица реформи в областта на гражданските права, образованието, здравеопазването, финанси, политическата система и много други. Това движение ражда и първите антимонополни политики, изграждат се първите звена от ефективна мрежа за социално подпомагане, дават се права на жените да гласуват, въвежда се прогресивно подоходно облагане и ред други мерки, целящи да гарантират справедливост в обществото, но не за сметка на свободната стопанска инициатива. Много интересна идея, намерила приложение между 1910-1940г. са „бюрата по ефективност“, създавани по местни и национални въпроси. По своята същност те са граждански организации, чиято задача е била да наблюдава дейността на администрацията – местна/щатска/федерална и да следи за неефективни практики и да дава предложения за подобряването им. Разбирай – контрол за корупция или разхищение на публични средства.
Успешният за САЩ край на Първата световна война променя баланса на силите в полза на едрия капитал, което води до засилване на консерватизма и постепенното замиране на прогресивисткото течение в началото на 20-те години. Все пак, движението не си отива съвсем, като прогресивистките идеи запазват силно влияние и до днес в западните щати, както и във Вашингтон. Прогресивизмът намира разпространение и в други държави в последствие, като самият термин придобива различни конкретни политически модификации, в зависимост от конкретните условия, в които съществува. В някои държави се възприема леко в дясно от центъра, но по-често като ляво-центризъм (прогресивизмът в идеите на Обама за немалка част от щатското общество са дори „социализъм“). В Обединеното кралство, т.нар. „Трети път“ на Тони Блеър се приема като прогресивизъм, а напоследък и доста други партии в кралството споделят прогресивистките идеи. Авторитетното списание “The Economist” го нарича „центризъм“, с което аз се съгласявам най-много. Борбата с монополите, концентрацията на капитали, големите социални неравенства, корупцията и непрозрачното (задкулисно) управление е основен двигател на прогресивното течение днес и то доминира различно в различните общества, в зависимост от остротата на тези проблеми. Негов, макар и по-краен, израз е и движението „Окупирай“, каузата на „Анонимните“, както и други протестни прояви по света.
Основното ядро и основната идея обаче се запазват – по-справедливо общество, с по-ефективен социално-икономически сектор, но не за сметка на частната инициатива. Мерило за „справедливостта“ са доминиращите ценности в обществото, които подлежат на динамика и не винаги са в синхрон със социалното устройство. В развитите западни общества, прогресивизмът доскоро не съществуваше в чист вид като политическа идеология, а е по-скоро елемент от ляво- и дясноцентристките движения. Ефективния обществен сектор и запазването на частната инициатива са общоприети, те са „центризмът“, а ляво и дясно изразяват ценностния сблъсък в обществото и различните разбирания за „несправедливост“. Неговата самостоятелна форма на чист центризъм става възможна тогава, когато са засегнати фундаментални, общоприети ценности или общи интереси, което дава възможност да се постигне обществен консенсус относно необходимите промени. И той се трансформира в политическа платформа. В западният свят в момента е на дневен ред борбата с неравенствата в обществото и е на път да се постигне консенсус относно важността на този проблем, като дори богатите имат интерес от благоприятното му решение. Тези предизвикателства, макар и под други форми, стоят пред обществата и в много развиващи се икономики. Това прави прогресивизмът актуален днес в глобален план. 
Припознаването на научния подход при реформиране и управление на различните сфери на обществения живот, рационализмът и отказът да се впише в класически постановки, характеризират прогресивизма като прагматична и гъвкава идеология, концентрирана върху еволюционното постигане на своите цели, а не върху средствата за това. Той е приложим навсякъде, където има нужда от реформи в посока на повишаване ефективността на обществено-икономическия сектор, гарантиране равните възможности за участие в конкуренцията, от реални граждански права. Навсякъде, където има непрозрачно управление, където има монополи, където има остро неравенство в обществото, шуробаджанащина, олигархия, фасадна демокрация. Той става политическа платформа тогава, когато има консенсус относно обществения интерес по достатъчно теми.
         "Великата демокрация трябва да бъде прогресивна иначе бързо ще престане да бъде велика демокрация" - Теодор Рузвелт, "Новият национализъм"


[i] Nugent, Walter (2010). Progressivism: A Very Short Introduction. Oxford University Press
[ii] John D. Buenker, John C. Burnham, and Ron wart M. Crunden, Progressivism (1986) pp 3–21
[iii] Daniel T. Rodgers, Atlantic Crossings: Social Politics in a Progressive Age (2000)
[iv] Jennifer K. Alexander, The Mantra of Efficiency: From Waterwheel to Social Control (2008)

Няма коментари :

Публикуване на коментар