Няколко думи за компромисите и реформите

При парламентарна демокрация, особено с пропорционална изборна система, излъчването на правителство много често зависи от успешното формиране на управленски коалиции. В тях участват партии, които имат представители в Парламента и които най-вероятно имат различни управленски програми, дали са различни, понякога изключващи се, обещания на избирателите си. Въпреки това, те трябва да се съгласят на обща управленска програма, както и на структура и състав на основни органи на изпълнителната власт, за да може правителството да е стабилно. Този процес почти винаги представлява компромиси и отказ от едни дадени обещания и точки от програмата за сметка на други.

И тук е голямото изкуство на политиката - 

да прецениш от кое да се откажеш и за кое да настояваш. В основата на това решение би трябвало да стои преценката за това кои от обещанията ти са най-важни за най-много от избирателите ти и кои - не. С други думи - да се сетиш защо избирателите са предпочели теб, защо са те избрали и кои са ти отличителните черти. На базата на това да си степенуваш приоритетите, за да знаеш в какви граници можеш да правиш компромиси и колко ще ти струват те.
Сега нещо конкретно: Реформаторският блок сигурно са минали през този анализ. И очевидно

решиха, че избирателите са гласували за тях, за да правят реформи най-вече, 

а не толкова, за да не бъде Борисов премиер или други лица да не бъдат министри. И като гледам реакциите срещу договорения вчера състав на правителство, май сериозно са се объркали. Хората са ги избрали, за да го няма Буда, но пак да гласуват за "десните" (което значи - "добрите", "светлите"). Реформаторите нарушиха основни свои обещания, загубиха много избиратели, преди да могат да направят реформи. Което ги прави особено уязвими и отстъпчиви от тук нататък пред перспективата за предсрочни избори. Което пък прави реформите почти невъзможни.

Краят на Прехода

Или защо коалиция ГЕРБ-БСП е най-доброто, което може да ни се случи в този момент.

Предизвика ме да напиша това няколко реплики на публични лица (1, 2), в която се даде ясен знак за желанието на ГЕРБ да направи правителство с БСП. Нещо очаквано и нормално, но срещу което още има сериозни съмнения доколко е целесъобразно. Според мен, едно такава широка коалиция ще сложи край на Прехода. Или поне началото на края му.

Преходът е преминаване от един обществено-икономически строй (тоталитарна социалистическа държава) към друг (демокрация и либерален капитализъм). В един определен смисъл това означава държавните институции да се преобразуват, грубо казано, от социалистически на капиталистически. А определяща черта на последните е върховенството на закона и условията за честно състезание по еднакви за всички правила между политически и икономически агенти. Убедено можем да заявим, че такива още нямаме, поради което имаме основание да твърдим, че Преходът не е приключил.

Защо не можем да постигнем върховенство на закона? Какво пречи да се „деперсонализират“ институциите, т.е. да служат те на правила и обществен интерес, а не на определени личности, т.нар. „клиентела“? Отговорът е, че не може да се наложи върховенство на закона, заради механизмите за печелене и упражняване на властта. Накратко – 

държавната баница се раздава от управляващите на тяхната клиентела и се мачка клиентелата на опозицията, 

за да може с помощта на същите икономически обръчи да се спечелят след това изборите. При това положение върховенството на закона е винаги във вреда на управляващите и те нямат естествени стимули, т.е. - съпротивляват се на неговото налагане. Този порочен кръг създава впечатлението, че ситуацията е безнадеждна, освен ако извънредно обстоятелства не я променят.

Такива извънредни обстоятелства изглежда да са на хоризонта – политическият блокаж в Парламента и тежкото състояние на държавните дела, което изисква стабилно мнозинство и тежки реформи. А това изглежда да е възможно само при коалиция на най-големите парламентарни играчи, а защо така – по-нататък в текста.

Най-големите имат зад себе си най-голяма клиентела. Толкова голяма, че тя не може да бъде „нахранена“ напълно от държавната трапеза, без да възникнат конфликти. Тези конкуриращи се икономически елити трябва да се разберат помежду си в обстановка, в която политическите им лобита и представители упражняват власт заедно. Няма как едните да мачкат другите, а

единствената гаранция, че това няма да им се случи е да наложат правила, които да важат еднакво. 

Т.е. някаква форма върховенство на закона, което може да е ексклузивно – правилата да се прилагат еднакво само за клиентелата на 2-те партии, или инклузивно – еднакви правила за всички. Дори и ексклузивната форма е добро начало и бързо може да разшири обхвата си по естествени причини.

Защо такова стечение на обстоятелствата е невъзможно при коалиция голям-малък? Заради различните мащаби в апетитите на съответната клиентела. Голям и малък могат да изхранят обръчите си от фирми на държавната трапеза. За двама големи обаче няма достатъчно баница и съответните им икономически елити ще трябва да се конкурират кой да получи по-голям дял. Тогава единственият начин властта да бъде стабилна и големите да си имат достатъчно доверие е да се наложат правила и върховенство на закона. Защото няма как властта да се ползва за доминация на едните над другите. За по-добра илюстрация това е като в едната ситуация Лудогорец да се коалира с Берое и Локо София, а в другата – с ЦСКА да вземат властта в А „група“. Лудогорец могат да се разберат с малките в класирането те да са 1-ви, Берое 2-ри, Локо 3-ти и да няма правила на състезание, докато с ЦСКА това е невъзможно, защото и двата отбора се борят за първото място. Тогава единственото, което би ги устроило е да си осигурят върховенство на правилата между тях.

Трикчето тук е, че 

по начало такива коалиции между големите се избягват, защото всяка спечелила избори олигархия, иска да цоца от властта за сметка на загубилите. 

Но, както казах по-горе, особени обстоятелства могат да го наложат и тогава по една случайност имаме шанс да прогресираме към повече върховенство на закона и справедливост по напълно естествен път.

На първо място, „голяма коалиция“ се налага от необходимостта спешно да се извършат болезнени реформи в няколко сектора на обществения живот – здравеопазване, енергетика, образование, правосъдие, случаят КТБ. Те трябва да се направят с участието на една от основните 2 парти, като, на който от тях се падне тази „чест“ ще понесе огромни негативи за сметка на опонентите си. За това, „Ако ще сме виновни, то да сме виновни заедно“ е вероятно най-честата мисъл, която протича през главите на Борисов и Миков, и причина да се търси коалиция ГЕРБ – БСП.

Каквито и сигнали да дават в момента и двете партии са подготвени за този сценарий. И то не от вчера, като бавно и методично подготвят обществото за това. Апокалиптични прогнози, черни сценарии, „стабилност на всяка цена“ и прочее изказвания подгряват публиката от поне 2-3 месеца насам, за да направят една синьо-червена коалиция по-лесна за преглъщане и осмисляне.

А то и самото общество няма да има нужда от много убеждаване, ако политиците се държат честно и открито предложат програма базирана на национални приоритети, има достатъчно много, за които всички да се съгласят, че са важни. На хората отдавна им е дошло до гуша от „ляво“-„дясно“ и търсят просто правилните решения – икономически растеж, по-достъпно образование и здравеопазване, справедливо правосъдие и много, много други проблеми. А пък е достатъчно само да се видят алтернативите, за да се убеди обществото, че най-приемлива в момента е коалицията ГЕРБ-БСП. Да, те са антиподи, но кои не са? Вижте тази таблица:

Графика: webcafe.bg

След всичките тези аргументи, искам да обобщя. 

Изправени сме пред исторически шанс 

– случайни обстоятелства налагат странни политически конфигурации, които раждат естествени стимули за деперсонализиране на институциите и налагане на върховенство на закона в България. Трайно и устойчиво балансиране на система, в която икономическите елити се конкурират помежду си посредством правила, а не клиентилизъм и протекция от властта. Има и съвсем реален шанс, да се изолира ДПС от властта, което, както казва журналиста Веселин Желев, си е реформа само по себе си. Да не говорим в процеса на консолидиране около национални каузи колко ще се повиши политическата култура, а съучастието на две партии с платформи основани на взаимно отричане може да смекчи в много голяма степен това вкоренено противопоставяне в обществения ни живот.

Е, тогава, ако не свърши прехода, не знам кога…

Прости И Безотговорни

"Прост народ - слаба държава", казват хората.
А какво се случва, когато елитът е прост? Действително, по цял свят обикновените хора не разбират много от управление, финансови системи, геостратегия, дипломация и прочее теми от дневния ред на всяка държава и от които зависи дали тя е успешна или не. Но едни просперират, а други - не. Е, при първите защо не важи цитираната горе поговорка? Американският "народ" да не би да е много умен? Я вижте това.
Всъщност, истината е, че

прост "елит" = слаба държава. 

А нашият се доказа и като безотговорен в последните дни на абсолютно симулирана "банкова криза". Ето за това няма държава, няма институции и 5-6 келемета разиграват народа.

В четвъртък тръгва напълно необоснован слух, че ПИБ има проблеми и хора чакат по опашки, за да си теглят парите.

Какво прави политическият "елит"? Прости и безотговорни изказвания, разбира се. Начело с най-видния си представител: "Сбъднаха се най-черните ми предсказания за държавата", "Веднага трябва да се викне МВФ" и "Катастрофата се превърна в бедствие" са изказвания на Бойко Борисов от петък, които показват или тотално неразбиране на ситуацията, или готовност да се жертва икономическото бъдеще на много хора в името на властта. 

Какво прави икономическият "елит"? Тегли си парите. Да, не простите "овце", които нищо не разбират от банково дело, издърпаха 880 милиона за един ден. А едрите депозанти, които държат по сметки над 200 хил и правят бизнес с тях.

А интелкуалният елит? Той се задоволи с един-два дена хули срещу народа си, че са овце, не разбират от банки, неинформирани и манипулирани. С което за пореден път замаза собствената си импотентност да поведе и насочи съгражданите си.

Та, тъй нареченият ни елит не струва. Какво очакваме тогава от обикнъвените граждани в трудни моменти? Напълно естествено е да се панират и да тръгнат да спасяват малкото, което им е останало. И, въпреки това, мрежата излъчи послание за спокойствие. Доста умно и отговорно. Сякаш у нас всичко е наопаки...

Аз #нетегля

Имам пари, но #нетегля

Имам пари в сметка на ПИБ, но #нетегля. Мои приятели също имат, по-големи пари, но #нетеглят. Няма значение банката, която и да е, на слухове #нетеглим, защото:

1. Отказвам да бъда манипулиран от една шайка бандити, които използват медии и влияние, за да сринат банковата ни система.

2. Няма да съучаствам на враждуващи бандити в опитите им да се цакат на гърба на народа и обикновените вложители.

3. Няма да се поддам на манипулации и да съдействам за закопаването на собствената си държава. Да страдат всички в името на интереса на шепа хора. В историята на бедната ни държавица сме се съсипвали сами много пъти - увлечени в конфликти, злоба, реваншизъм. Не и този път.

Няма да стане, #нетегля

ДПС гамбит

Кой е най-мобилизиращият/демобилизиращият фактор в българската политика, особено по време на избори? Национални каузи? Патриотизъм? Силна информационна кампания с ясни алтернативи?

Не, ДПС. Колкото партии е качвала и сваляла от вълната партията на Доган нито едно събитие/явление от българския политически живот не би могло. 2005-та година изпилиха НДСВ, 2009-та Сокола смаза БСП и качи ГЕРБ на вълната, а Яне Янев „спря доганизацията“ като вкара брокерската си формация в 41-вото НС. Близо четири години формално отсъствие от властта по времето на Борисов леко смекчиха ефекта на воденичен камък при ДПС, но въпреки това, до последно Местан държеше в тайна с кого смята да се коалира партията му след изборите 2013-та. И така нямаше много увредени. Нека не забравяме и Атака, които дълги години присъстваха в Парламента основно с анти-ДПС реторика, а прегръдката с тях ги самоуби.

В продължение на тази логика, правителството на Орешарски и най-вече коалицията с ДПС донесоха много негативи и на БСП във вътрешноелекторален план. Членовете и симпатизантите на столетницата най-трудно преглъщат именно „преяждането на турците с власт“ на социалистическа софра (мандат). ДПС също така бяха против и блокираха едни от основните обещания на БСП: прогресивен данък, АЕЦ Белене, решително скочиха срещу Южен поток и поискаха първи оставката на Орешарски, след като избирателите на БСП вече бяха дали ясната си оценка за партията на изборите. Очевидно е, че ДПС вече доста натежа на „социалистите“ и те трябва да реагират по някакъв начин, преди да са се разпаднали.

В такава ситуация и с оглед наближаващите избори какво е най-доброто решение за БСП? Разбира се – да се разграничи от ДПС. Още по-добре, ако е със скандал и публична разправия, показване на зъби, за да е по-убедително и симпатизантите да рипат от кеф. И най-най-най-добре, ако горещия въглен ДПС се тури в гащите на основния опонент – ГЕРБ.

И нямайте съмнение, че именно този цирк ни се разиграва в момента! 

Опорките вече тръгнаха. Картинката е чудесна – БСП оправдава пред електората си неизпълнените обещания с ДПС, европейската олигархия и американските сенатори, което е тънка свирня по струните на душата на „левия“ избирател. Допълнителна мобилизация ще бъде слогана „Само ние можем да построим Южен поток!“, както и „Свалиха ни, защото го бранихме до последно!“, което на фона на другите претендиращи да осъществят този толкова желан от българите (поне 60-70%) проект, най-много хваща дикиш. Този филм го гледахме с Белене сега ще го гледаме с голямата синя тръба от Русия. Барем се мобилизират и русофилите.

От друга страна, ДПС сега има изгледи да се лепне стабилно за ГЕРБ, с което да се докаже за пореден път като енергиен политически вампир. Перспективата за бъдеща коалиция с ДПС е в състояние да откаже голяма част от избирателите на ГЕРБ и те просто да не отидат да гласуват. Особено, ако изборите са през юли-август. И всичко това напразно, защото всякаква илюзия, че ДПС ще иска да направи коалиция с ГЕРБ е твърде наивна. Да не са будали да предпочитат съюз с по-голяма партия, където тежестта им ще е по-малка? Я по-добре да направят една нова тройна коалиция с БСП и ББЦ…

А, ето защо, впрочем, има предсрочни избори. Не защото ГЕРБ, РБ или протеста успя да ги принуди. А защото си направиха сметката, че сега им е изгодно да има избори. И наистина съжалявам да го кажа. Довчера се държаха за кокала на всяка цена и се браниха едни други, а днес изведнъж новината за нелегитимността им ги изпокара? Или някакви други принципни съображения? ДПС се били "килнали" надясно? Айде стига! БСП, ДПС и ББЦ събират около 50% от гласовете на едни избори с по-ниска активност, ето ви истинската причина!

Сценарият не е толкова черен и ситуацията подлежи на промяна. Разбира се, първо трябва да се осъзнае самата ситуация.

Не бързайте да се радвате

Докато пиша тези редове, ГЕРБ повеждат протестите (всъщност преучредяват, щото тях ги няма отдавна) и прекратяват окончателно надеждата за гражданска победа...
Не бързайте да се радвате на евентуалната оставка и предсрочни избори. Макар вече ключови фигури да дават сигнали за неизбежността на поисканата от площада преди почти 1 година оставка, някои факти провокират в мен повече угриженост, отколкото облекчение.
Всъщност, трябва добре да знаем, че в най-новата българска история няма правителство, което да се е оттеглило, заради уличен натиск. Той може да е бил повод, но никога причина. Оставка се е подавала, защото се е преценяло, че е по-изгодно за управляващите да сдадат властта и да се явят на предсрочни избори. Нямайте съмнение, че и сега ще е така, ако се случи.
А какъв по-подходящ момент за това от сега? За никого няма съмнение, че ДПС и ББЦ играят заедно. Преди 3 дни изборите показаха, че двете партии са незаобиколим фактор (над 28% подкрепа) и правителство без тях няма как да се сформира. Самият Бареков пък заяви, че му се управлявало с БСП, макар и неговата дума да няма никаква стойност, това си е някакъв знак. Т.е., логично е да се запитаме - ако днес има оставка, кой ще управлява? Имате ли някакво колебание, че опитните играчи са сметнали всичко и не рискуват?
За наивниците, които биха се зарадвали на една коалиция между ГЕРБ и ДПС и биха я нарекли "алтернатива", ще им кажа да не се залъгват. Словесните пируети на Местан не могат да заблудят никого, че БСП и ДПС не са генетически, икономически и политически скачени съдове. Въобще няма да коментирам колко нелепо пък ще е да очакваме някаква "алтернативност" от коалиция ГЕРБ-ДПС или ГЕРБ-ББЦ. Разместването на 1-2 трибуквия в демократичната фасада, няма да промени олигархичния грабеж и продължаващото мафиотизиране на държавата, което ни мотивира (или поне някои) да протестираме миналото лято.
Разбрахте ли какво стана сега в последната една година? Създадоха Бареков - една контролирана опозиция, за да опитомят народното недоволство натрупвано през годините и разпалвано от протестите. Реално ББЦ е рожба на протестите по един извратен начин. Тя е имунната реакция, която олигархичния организъм създаде, за да се пребори с опасните чужди тела, които го атакуваха.
В крайна сметка, правителството ще подаде оставка, само ако стоящите зад него са сигурни, че ще се възпроизведат във властта. А всъщност, проблемът не е в самия Орешарски, а в неговите кукловоди. Не бързайте да се радвате, защото те не бързат да си тръгнат.

Ден за размисъл: Защо Бареков трябва да спечели поне едно място на предстоящите избори?

Твърдя съвсем отговорно, че коалицията на Бареков трябва да прати поне един депутат на предстоящите избори на 25-ти май, защото:

1.              Това ще докаже вече безспорно и демонстрира нагледно, че политиката днес е състезание на пари, а не на идеи. Може да си най-компрометирана личност, ветропоказател, доказано неморален и представител на олигархични интереси, но пак да си политически успешен. Ако вкараш много пари. Т.е. сега всичко се купува, дори и това.

2.             Успехът на Бареков ще покаже колко е важно политиците и кандидатите за политици да обикалят сред хората, да се срещат с тях, да им обръщат внимание, да говорят на техния език и да им предлагат решения на проблемите. А не да развиват разни абстрактни управленски разсъждения и да занимават избирателите с далечни от ежедневието им държавнически казуси. Или да си мислят, че са открили в тесен елитен кръг някаква истина, която е абсолютната, и да очакват хората да се плеснат по челото и да прегърнат „правилните решения“, просто защото някакви интелектуалци (или мислещи се за такива) им ги предлагат. Нещата не стават така, не само в България.

3.             За да напомни на тесен кръг самозабравили се от центъра на големите градове, че средното ниво на информираност и заинтересованост в България е много по-ниско от тяхното и трябва да го имат предвид, когато отправят посланията си и обосновават очакванията си. Да бъдеш интересен означава да се интересуваш, а да бъдеш достъпен означава да познаваш добре контекста на събеседника си.

4.             За да опознаем причините за популизма и податливостта към демагогия. Те са предимно в политиците и отчуждаването им от гражданите, както и в генералното разделение в обществото и нарастващото неравенство. Гладът, отчаянието и липсата на достъпна за теб алтернатива те предразполагат да вярваш на чудодейни обещания и притчи, герои-месии и да си по-безкритичен към личността на представителите ти.

5.             За да стимулира всички да гласуват, да се интересуват повече от общите дела и да участват в обществения живот по-активно. Защото случващото се е наша обща отговорност.

За това твърдя, че ще е полезно Бареков да успее на тези избори. Стойността на уроците, които ще научим, е много по-голяма от поредните 1-2 изгубени места за България в Европейския парламент.