Този въпрос си
задаваме почти от самото начало на прехода. След като зимата дойдоха сметки за ток, по-големи, отколкото
по-голямата част от населението на страната въобще могат да платят, по тази тема все повече тръгнахме да се доближаваме до истината. Тогава се заговори
за злоупотребите на монополите и господарите на пазара, за демагогстващия
политически картел, за превземането на градове от групировки (ТИМ във Варна),
за политическата система като цяло. Когато всички тези въпроси се поставят във
връзка с невъзможността на хората да си плащат сметките, значи започва да
изкристализира изводът, че олигархичното управление води до бедност.
Днес, 3-4 месеца
по-късно пак протестираме срещу олигархията и мафията във властта. Поводът – безкрайно
скандалното назначаване на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, но причината е същата.
Изборът на Народното събрание, подкрепен с довода – "ако не изберете Пеевски,
пада правителството", както и предшестващите го и последвалите го събития,
доказват, че Орешарски и управляващото мнозинство са подчинени на задкулисни
сили (олигарси). Ние нямаме доверие на правителството, че управлява в наш
интерес и искаме оставка. Просто и ясно.
Поради безкрайно
наглите опити на набедената за „лява“
БСП да представи днешният протест за някаква „класова борба“, богатите срещу
бедните и прочее манипулации, ще се опитам накратко и съвсем опростено да
посоча връзката между олигархичното управление, което наблюдаваме вече 24 години у нас и срещу което протестираме сега, и бедността.
Kак олигархичното
управление води до бедност?
1. Какво е
олигархично управление – в съвременния смисъл на думата (вж. тук), "олигарси" са онези състоятелни граждани, които са монополизирали държавната
изпълнителна и законодателна власт. „Олигархично управление“ е такова, което се
извършва от олигарси, а демокрацията или липсва, или е фасадна (симулативна,
само на ужким). Ние си мислим, че избираме, но други управляват, каквото и да
изберем.
2. То подкопава растежа.
Според руския политолог Д.Орешкин, „Олигархическият капитализъм е номенклатурен
капитализъм, по определение неефективен“. Т.е. той харчи повече, отколкото
произвежда. В България, олигарсите са наследниците на червената върхушка, които
превзеха националния ресурс, станаха много богати, без да произведат нищо.
Когато средствата за производство се държат в такива ръце, които са свикнали да
вземат, но не и да дават, то тези средства най-често не се използват ефективно,
икономическите субекти са неконкурентноспособни на световния пазар, постепенно
се пилеят и накрая се губят, с което губи и цялата нация. На вътрешния пазар,
тези олигарси мачкат, под благосклонния поглед на държавата, своята
конкуренция, с което убиват този важен за растежа механизъм – на икономически
алтернативи, информиран избор на по-изгодното, победа на най-добрия. А обратното на растеж е обедняване. Пример за отделен сектор на олигархично управление е енергетиката, която е пробита от всякакви схеми за източване на ресурси, което я прави страшно неефективна и непроизводителна. ГЕРБ не реформира системата, а още повече я затлачи, а БСП, ДПС и Атака решиха да не разтурват схемата на своите олигарси, а да прехвърлят загубите на НЕК, с което уж намалиха сметките (после ще ги платим с данъци).
3. То изкривява
процеса на преразпределение в обществото. Социалната държава е всъщност
осигуряване определени материални предпоставки за нормалното развитие на
личността чрез общи средства. Целият този процес е всъщност преразпределението –
събиране на общи средства чрез приходната част на бюджета (данъци) и целево
разходване чрез разходната част. Олигархията го изкривява по два начина:
1) На входа – като
приема чрез своите партии закони, които ги освобождават от данъчна тежест
(например, плосък данък – БСП, други привилегии, косвени данъци и т.н.). Същите
политици на власт им осигуряват чадъри и за незаконната им дейност. Съдебната
система съди по един начин за тях, по друг – за обикновените граждани и
предприемачи.
2) На изхода –
като получават обществени поръчки на завишени цени, като източват бюджета по
един или друг начин, когато се ползват нецелесъобразно с финансовата подкрепа
на държавата (КТБ, например, чието лице е Делян Пеевски). Като получават държавни предприятия и имоти на безценица (престъпна приватизация, заменки, концесии, други схеми).
Така събираме
едни пари за данъци, които, вместо да отиват за осигуряване на равни възможности
за социално включване на всички и социална държава, отиват за допълнително
обогатяване на олигархичния капитал. И все по-голямо пропадане по спиралата.
4. Олигархичното
управление стимулира емиграцията на българите – човешкия ни ресурс. Младите и
подготвени кадри бягат, защото, когато икономиката се базира на източване на
държавата, когато липсва конкуренция, прогресивните качества и умения не се
ценят нито като отношение, нито като заплащане. Бедността, до която води всичко това, кара да емигрират и обикновените работници, заради по-добро възнаграждение
и социални условия на Запад.
В обобщение - борбата срещу олигархичното управление на страната е в най-голяма степен борба срещу бедността. Освен това, тази битка е и за просвещение, за повече ценности, морал, демокрация, солидарност, перспективи за развитие и растеж - всичко това, което щеше да го има, ако я нямаше олигархията, и без което допускаме тя да бъде на власт.
Няма коментари :
Публикуване на коментар