неделя, 30 юни 2013 г.

Защо и как олигархичното управление води до бедност?

     
       Този въпрос си задаваме почти от самото начало на прехода. След като зимата дойдоха сметки за ток, по-големи, отколкото по-голямата част от населението на страната въобще могат да платят, по тази тема все повече тръгнахме да се доближаваме до истината. Тогава се заговори за злоупотребите на монополите и господарите на пазара, за демагогстващия политически картел, за превземането на градове от групировки (ТИМ във Варна), за политическата система като цяло. Когато всички тези въпроси се поставят във връзка с невъзможността на хората да си плащат сметките, значи започва да изкристализира изводът, че олигархичното управление води до бедност.
     Днес, 3-4 месеца по-късно пак протестираме срещу олигархията и мафията във властта. Поводът – безкрайно скандалното назначаване на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, но причината е същата. Изборът на Народното събрание, подкрепен с довода – "ако не изберете Пеевски, пада правителството", както и предшестващите го и последвалите го събития, доказват, че Орешарски и управляващото мнозинство са подчинени на задкулисни сили (олигарси). Ние нямаме доверие на правителството, че управлява в наш интерес и искаме оставка. Просто и ясно.
     Поради безкрайно наглите опити  на набедената за „лява“ БСП да представи днешният протест за някаква „класова борба“, богатите срещу бедните и прочее манипулации, ще се опитам накратко и съвсем опростено да посоча връзката между олигархичното управление, което наблюдаваме вече 24 години у нас и срещу което протестираме сега, и бедността.

     Kак олигархичното управление води до бедност?

1. Какво е олигархично управление – в съвременния смисъл на думата (вж. тук), "олигарси" са онези състоятелни граждани, които са монополизирали държавната изпълнителна и законодателна власт. „Олигархично управление“ е такова, което се извършва от олигарси, а демокрацията или липсва, или е фасадна (симулативна, само на ужким). Ние си мислим, че избираме, но други управляват, каквото и да изберем.

2. То подкопава растежа. Според руския политолог Д.Орешкин, „Олигархическият капитализъм е номенклатурен капитализъм, по определение неефективен“. Т.е. той харчи повече, отколкото произвежда. В България, олигарсите са наследниците на червената върхушка, които превзеха националния ресурс, станаха много богати, без да произведат нищо. Когато средствата за производство се държат в такива ръце, които са свикнали да вземат, но не и да дават, то тези средства най-често не се използват ефективно, икономическите субекти са неконкурентноспособни на световния пазар, постепенно се пилеят и накрая се губят, с което губи и цялата нация. На вътрешния пазар, тези олигарси мачкат, под благосклонния поглед на държавата, своята конкуренция, с което убиват този важен за растежа механизъм – на икономически алтернативи, информиран избор на по-изгодното, победа на най-добрия.  А обратното на растеж е обедняване. Пример за отделен сектор на олигархично управление е енергетиката, която е пробита от всякакви схеми за източване на ресурси, което я прави страшно неефективна и непроизводителна. ГЕРБ не реформира системата, а още повече я затлачи, а БСП, ДПС и Атака решиха да не разтурват схемата на своите олигарси, а да прехвърлят загубите на НЕК, с което уж намалиха сметките (после ще ги платим с данъци).

3. То изкривява процеса на преразпределение в обществото. Социалната държава е всъщност осигуряване определени материални предпоставки за нормалното развитие на личността чрез общи средства. Целият този процес е всъщност преразпределението – събиране на общи средства чрез приходната част на бюджета (данъци) и целево разходване чрез разходната част. Олигархията го изкривява по два начина:
1) На входа – като приема чрез своите партии закони, които ги освобождават от данъчна тежест (например, плосък данък – БСП, други привилегии, косвени данъци и т.н.). Същите политици на власт им осигуряват чадъри и за незаконната им дейност. Съдебната система съди по един начин за тях, по друг – за обикновените граждани и предприемачи.
2) На изхода – като получават обществени поръчки на завишени цени, като източват бюджета по един или друг начин, когато се ползват нецелесъобразно с финансовата подкрепа на държавата (КТБ, например, чието лице е Делян Пеевски). Като получават държавни предприятия и имоти на безценица (престъпна приватизация, заменки, концесии, други схеми).
Така събираме едни пари за данъци, които, вместо да отиват за осигуряване на равни възможности за социално включване на всички и социална държава, отиват за допълнително обогатяване на олигархичния капитал. И все по-голямо пропадане по спиралата.

4. Олигархичното управление стимулира емиграцията на българите – човешкия ни ресурс. Младите и подготвени кадри бягат, защото, когато икономиката се базира на източване на държавата, когато липсва конкуренция, прогресивните качества и умения не се ценят нито като отношение, нито като заплащане. Бедността, до която води всичко това, кара да емигрират и обикновените работници, заради по-добро възнаграждение и социални условия на Запад.

В обобщение - борбата срещу олигархичното управление на страната е в най-голяма степен борба срещу бедността. Освен това, тази битка е и за просвещение, за повече ценности, морал, демокрация, солидарност, перспективи за развитие и растеж - всичко това, което щеше да го има, ако я нямаше олигархията, и без което допускаме тя да бъде на власт.

Няма коментари :

Публикуване на коментар