неделя, 23 юни 2013 г.

Не се казва „Извинявам се“, а „Моля да ме извините“

             Днес ще бъде десетият ден от събуждането на свободния човек #ДАНСwithme. Протестът започна по повод назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Въпреки първоначалното си упорство, под натиска на гражданите мнозинството отмени изборът на Пеевски, нарече го грешка и „се извини“, без да е ясно точно на кого и за какво. Поиска шанс за правителството на Орешарски, който пък предложи една компилация  от всички сънища и мечти на протестиращите в последните 10 години. Какво всъщност става, може ли и как сегашният политически елит да бъде извинен?
      Назначението на Пеевски управляващите не считат за грешка. За тях политическият гаф е непредвиждането на сериозната реакция, изразила се в масови протести. Както изневерилата половинка, която казва „Съжалявам“, но всъщност съжалява за това, че са я хванали, а не за прелюбодеянието. Нека излезнат и кажат защо го назначиха. Ама честно.
            Какви изводи си направиха управляващите? Ангел Найденов:„Хората имат право, неслучайно се вслушваме в техния глас“ Не го виждаме обаче по техните действия. Т.е. – демагогията продължава. И не само. Който е гледал детски филми (предполагам всички), знае, че когато е притиснат, злодея омеква изведнъж, става мил и добър, обещава всичко. До момента, в който се почувства по-свободен и нанесе коварен удар в гръб.
            В тази връзка – искат „нов шанс“. Няма вече как да получат такъв шанс. Късно е либе за китка. Защо? Защото не може да правят реформите, които искаме, без да им имаме доверие. Това е толкова просто. Никой не вярва, че те през времето за „нов шанс“ няма всъщност да почнат да се окопават подмолно във властта, докато не се почувстват по-уверени и да почнат пак с наглите изпълнения. А обещанията за промяна всъщност да се превърнат в „подмяна“ и/или извращаване на смисъла на исканите реформи.
      Какво да се прави? Ами, за мен нещата са прости. Казусът е морален и политическата криза е въпрос на липса на доверие у политическите субекти. Съвсем оправдано. Следователно трябва да се действа в посока връщане на доверието в управленския елит, извиняването им. Това няма да е лесно, но за целта:
         1) Задължително оставка. Не може да имам доверие на правителство, което открито сътрудничи с олигархията, а после се страхува да си подаде оставката. Нека си преживеят катарзиса като сдадат властта.
            2) Действия по законодателни промени, целящи отпушване на системата още в рамките на този Парламент, демократизирането й и гаранции, че олигархията все по-трудно ще може да влияе на политическите процеси в страната. Например – изменения в ИК, закон за медиите, с който да се забранява концентрация и участие на офшорки в собствеността им, прозрачно финансиране на политическите партии и т.н.
            3) Това може да стане чрез сформиране на ново Правителство, както предлага Георги Кадиев, с доверието на всички партии в Парламента. То да действа под егидата на Президента, с  ограничен срок и единствена цел – подготовка на нови избори.
            4) Ако сегашните парламентарни партии не постигнат този консенсус – то значи не отговарят на новите стандарти за политическо доверие и следват нови избори, за да бъдат заменени от прогресивни сили. Междувременно, до разпускането на Парламента, може да се приеме бърз ремонт на ИК, ако има политическа воля за това.
         Така виждам някакъв изход от кризата на доверие в политическата система. Просто трябва най-накрая да ни докажат политиците, че работят за нас, че имат морал и достойнство. Пъненето като магаре на мост за сегашното Правителство може само да влоши нещата. Без доверие то няма как да работи. Освен това, напрежението може да ескалира, което да доведе до кървави ексцесии. Моля се да не се случва това и тогава няма да има вече прошка.

            А ние продължаваме своята битка на самоуважение и нови стандарти за управлението на страната ни. Неделя, 18.30 МС, София #ДАНСwithme 

Няма коментари :

Публикуване на коментар