Разликата между граждански протест и политическа манифестация

*Със специална молба моите приятели политолози да ми спестят малко от подигравките след този ми опит в тяхната сфера :)

Със зараждането на гражданското общество у нас и особено с оглед актуалните събития в страната все по-често се употребява изразът граждански протест като синоним на всякаква масова проява срещу властта, която не се оглавява официално от партия. Напоследък хората все повече се объркват – кога протестите са граждански и кога политически, може ли граждански протест без политически искания, не е ли всеки протест политически, защо се наричат граждански и т.н.

Според моето виждане, разлика има, тя е отчетлива и е крайно време вече да я правим, да използваме понятията с истинското им значение. Мисля, че има поне 3 белега, по които можем да отличим гражданският протест от политическата манифестация.

1. Очевидното – първото се организира от граждани, а второто от политически партии или НПО с конкретни политически предложения.

2. Гражданският протест е демонстрация на недоволство, отрицателно отношение, с което политиците да се съобразят (не на ГМО, не на Шистовия газ, не на олигархията, не на мафията и т.н.). Политическата манифестация изразява положително отношение към определени политики или партии (искаме нов ИК, искаме ГЕРБ, искаме БСП, искаме нова конституция, искаме нещо си).

3. Гражданският протест не прави положителни политически искания. Той се съпротивявава срещу определени явления от публичния живот. Ако има конкретни позитивни предложения за определени политики, то това е политическа манифестация.

И сега, относно протестът, който тече в момента – граждански ли е или политически? Според мен, това е чисто граждански протест. На въпрос – искането за оставка не е ли политическо? Не, не е. Подаването на оставка може да е политически акт, но нейното искане е чиста форма на недоволство на гражданите. Най-острата форма, но не и предложение за конкретна политика. 

За да стане по-ясно, една близка до живота аналогия. Политиците са професионалисти, ел. техници, да речем. Гражданите сме потребители на техните услуги – искаме да ни инсталират бойлер, например. Не е твоя работа да казваш как точно да се инсталира бойлера, ти чакаш резултат. И като няма резултат, няма да платиш и ще се обадиш на друг техник.

Да питат политиците гражданският протест за конкретни политически искания е все едно ел. техника да ме кара да му посоча коя точно жичка да свърже, за да ми тръгне бойлера. Това не е моя работа. Аз само залагам стандарта на отношенията ни – искам работещ бойлер, иначе си заминаваш. Орешарски ми гръмна бойлера и сега казва – кажи какво да направим да не гърми друг път? Сори, пич, мен не ме интересува, заминаваш.

Ето защо, призивите към протестиращите граждани да „се обединят около искания”, различни от оставка, е въдица, която цели да превърне гражданският протест в политическа манифестация, с което да го провали. Опитът да ни плашат, че после идвали ГЕРБ е толкова тъпо и нагло поведение, колкото ел. техникът да ми каже – защо ме уволняваш, като след мен ще дойде пак някой некадърник. Аз отказвам да приема, че алтернатива на олигархичното управление в България няма!