Наглост.
Вероломна демагогия. Безпрецедентно арогантна демонстрация на срастване на
олигархия с държава. Това видяхме всички вчера - с изборът на Делян Пеевски от
НС за шеф на ДАНС. И макар за никого да не е тайна, че престъпният капитал
влияе по един или друг начин на управлението на държавата България от много
отдавна, то тази показност, тази манифестация на срастване между публична власт
и мафия ни изненада. И ни вбеси.
Но, преди
всичко, ни шокира. Дори и
най-големите критици на правителството на Орешарски не са очаквали маминото
синче, медиен монополист, откровена мутра и подставено лице на финансовата
олигархия в лицето на КТБ - Делян Пеевски, да бъде назначен за шеф на мегаструктурата
ДАНС. Един клиент на службите за сигурност, сега да ги оглавява. И всеки си
задаваше въпросът - защо, по дяволите, им трябваше да го правят? Нима не знаят
какво ще последва, не можеха ли да си измислят подставено лице, което пак да им
свърши същата работа, но без много шум? Не си ли дават ясна сметка, че са
тръгнали не с кредит, а с минус доверие, и такъв акт ще им изяде главите
моментално?
Според мен, те
много добре знаят това. И, въпреки всичко, назначиха Пеевски, преследвайки 3 конкретни цели:
1) Демонстрация коя групировка държи властта
- за да е ясно на държавната администрация, на всичките експерти, които
случайно са попаднали в изпълнителната власт, както и на другите групировки и
на всички граждани, че КТБ, Пеевски и тяхната група спечелиха изборите и те са
силните хора в държавата. За да кротуват и не им пречат.
2) Демонстрация на гражданите, че отново
олигархията победи - тук се цели деморализиращ ефект сред хората. Добри или
лоши, с податливостта си на уличен натиск ГЕРБ възпитаха у хората увереност в
собствените им сили, протестна готовност и някаква гражданска традиция се
зароди. Самочувствието, че свалихме правителство с протест е живо и е много
мобилизиращ фактор. Те това искат да пречупят - с възможно най-наглата и
арогантна демострация да ни провокират да се вдигнем и после да упорстват. Да
си държат на Пеевски, докато не се изморим. Така ще сме тихи и кротки, упоени
от апатията и медийни манипулации, които тези дервиши на фасадната демокрация
много добре знаят да предлагат.
3) Опит на Пеевски да стане национален герой.
Да, колкото и абсурдно да звучи това, съзирам и такъв замисъл. Уповавайки се на
късата народна памет, окрилен и от популярността на Главния прокурор Сотир
Цацаров, който се бие с лошите, Пеевски сигурно си е представял как начело на
мегаструктурата ДАНС ще го играе раздаващият правосъдие в мрака. Нещо като новият Бойко Борисов, ама
по-лош, но по-справедлив. Така се
надява той да стане поредният „любимец на народа“ (Бареков, къде си?). Доказателство
за това е и изказването на тази безобразно нагла персона в първото си интервю
след встъпване в длъжност: "Плюсовете в работата ми ще бъдат плюсове за
хората, ако има минуси - ще са само за мен." Дори само за алюзията с националната светиня,
заслужава строг тъмничен затвор. Неадекватната позиция на Михаил Михов, който
се интересува, защо не е имало протести и срещу избирането на Борисов за главен
секретар, говори именно за такава посока на мислене.
В крайна сметка, каквото и да се случи от тук
нататък, дори Пеевски да подаде оставка или да го отстранят, цел 1 и цел 2 вече
са изпълнени. И на нормалните хора в държавата не ни остава нищо друго, освен
да искаме оставка на правителството на Орешарски, нови избори и да гласуваме за
необвързани с мафията политически структури.
Няма коментари :
Публикуване на коментар