За мантрата „Нов Изборен кодекс” или как се променя политическа система.

               

Понеже стана много актуална темата за промяна на политическата система – нещо, за което се говори от 2001-ва насам, а на мен ми е лична кауза от 2006-та, както и за приемането на нов Изоборен кодекс, искам да разясня какво означава понятието „политическа система” и как реформирането на изборното законодателство й се отразява.

            Политическа система. Ще избягам от класически правни понятия, за да бъде максимално достъпно изложението ми. Та, политическата система, най-общо може да се определи чрез разбиването й на 3 елемента:

            1) Субекти на властта – граждани, институции и органи, които упражняват властта в страната (законодателна, изпълнителна, съдебна) – гражданите пряко, Парламент, Министерски съвет, министерства, ВСС, съдилища, прокуратура и т.н. В това число са и медиите, като необходим комуникатор между публичните институции, органи и гражданите.

            2) Правилата по които се излъчват, структурират, организират, функционират и контролират субектите на властта и медиите по т.1 – Конституцията, Избирателен кодекс, Закон за съдебната власт, Закон за политическите партии и много, много други.

            3) Фактическото поведение на субектите на властта и медиаторите по т.1 – как гражданите гласуват и за какво, гласуват ли въобще, има ли морал в политиката, протестират ли гражданите, на какви теми, медиите какво отразяват, какво се чете, гледа, слуша от гражданите и т.н.

           След това кратко разяснение, всички виждаме, че Избирателния кодекс е малка част от политическата система. Това говори за 2 неща: Той не може да се разглежда отделно от всички останали компоненти и ефектът от промяната му е толкова малък, колкото и дялът на изборното законодателство в политическата система. Нека не се хващаме на мантрата, че „Нов изборен кодекс ще промени света”. Важна е неговата промяна с вкарването на един преференциален вот, например, но далеч няма да цъфнем и вържем само с него.

            И, ако си говорим за полезните ефекти, които всенародния протест #ДАНСwithme може да постигне, аз имам друга идея. За мен много по-важно е правителството на Орешарски да си подаде оставката под уличния натиск. Поради простата причина, че така реформираме т.3 от описанието на политическата система по-горе и то по много по-радикален начин, отколкото всеки друг „Нов Изборен кодекс” би могъл. Какво имам предвид в „1-2-3” стилистика:

            1) Управляващото мнозинство извърши очевидна колаборация с мафията и олигархията с назначението на Делян Пеевски. Наказваме ги с непримирими протести до оставка и така им даваме ясен урок какво не трябва да правят. Ако искат да оцелеят, трябва да променят поведението си.

            2) Даваме ясен знак и за гражданите – ние можем да сваляме правителства, когато определени норми се нарушават по недопустим начин. Утре отново може да има груби постъпки, ние си знаем – можем, зависи от нас, ще ги свалим, ако са неморални. Променяме нашето поведение, като си избиваме завинаги от главата прокобата „нищо не зависи от мен”.

            3) Даваме знак на обществото и медиите, дори и на тези, които не са подкрепили протестите срещу мафията и олигархията, че това е важен и актуален проблем. От тук нататък нека това да стане централна тема за дебат, да има чуваемост по този въпрос, да се предприемат мерки за решаването му с приоритет.

И не да ми обяснява Дър-Дърева, че бедните не се интересували от мафията и олигархията във властта. Олигархичния модел на управление на държавата и икономиката води до бедност и безпросветност. Неслучайно причината (а не повода) за зимните протести беше абсолютно същата, каквато и сега – безперспективна, затлачена, олигархизирана обществено-икономическа система, която може да позволи енергийната мафия да направи сметките за тока непоносими и която може да назначи един откровен олигарх и медиен бос като Делян Пеевски за председател на службите за сигурност.

Ай сиктир, #ДАНСwithme.