Оставка на Правителството, какво следва след това?

Правя този кратък юридически преглед, за да внеса яснота около правните последици на една евентуална оставка на кабинета на Орешарски и какви ще бъдат политическите сценарии след това.

Ако разумът надделее и Правителството си подаде оставката, следват изброените действия и процедури:

1) Оставката се гласува от Парламента – чл. 111, ал.1, т.2 вр чл. 84, ал.1, т.6 Конституция на Република България.

2) Президентът връчва „проучвателен мандат” на първата политическа сила, която трябва да посочи кандидат за премиер и да предложи състав на Правителство в 7-дневен срок – чл. 99, ал.6 вр. чл. 99, ал.1 и 2 КРБ.

3) Ако първата сила не се справи със задачата си, мандатът се връчва на втората, която също има 7-дневен срок. Ако и тя не успее, Президентът връчва мандат на някоя друга парламентарна група, за да състави правителство пак в 7-дневен срок.

4) „Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори” – чл. 99, ал.5 КРБ.

     Както виждаме, от момента на подаването на оставката, до разпускането на Народното събрание, при добра воля на парламентарните групи и Президента, може спокойно да мине 1 месец време. Въпросът който следва е – може ли за това време да се приемат изменения в Изборния кодекс?

            Процедура за приемане на изменения в закон (вкл. и кодекс):

1) Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерски съвет (чл. 87, ал.1 КРБ). Преди внасяне на законопроекта се дава 14-дневен срок обявяване на проекта за становище на заинтересованите лица и органите по изпълнение на акта (чл. 26, ал.2 и чл. 27, ал.2 Закон за нормативните актове). Този срок масово не се спазва, дори не е предвиден в новия Правилник за организацията и дейността на НС.

2) Законопроектите се внасят при председателя на НС (чл. 72, ал.1 ПОДНС). Председателят в 3-дневен срок разпределя законопроекта по комисии – чл. 73, ал.1 ПОДНС.

3) Комисиите обсъждат законопроекта не по-рано от 24 часа и не по-късно от 21 дни от получаването на проекта и изготвят становище по него – чл. 74 ПОДНС. След което го внасят за разглеждане в пленарна зала.

4) Народните представители разглеждат законопроекта не по-рано от 24 часа от внасянето му за разглеждане и го гласуват на две четения в две отделни заседания. По изключение може и в едно заседание – чл. 76 ПОДНС.

5) След приемането на закона, той се обнародна в Държавен вестник и влиза в сила 3 дни след публикуването, ако не е предвидено друго – чл.34-45 ЗНA. 
           Като сметнем всички срокове по процедурата, излиза, че законосъобразно законът може да бъде приет за 20 дни. Длъжен съм да отбележа, че дори и законът да се приеме незаконосъобразно (т.е. да не спази изискванията в закона и правилника), той е валиден и произвежда действие. Такива примери – бол, най-пресен е този от последните дни на 41-вото НС, в което пак „нямаха време” за промени в ИК, но пък приеха набързо изменението в ЗПИЛЗВДД (поправката Янев).
            През това време правителството на Орешарски ще работи в оставка и ще може да изпълни така "неотложните" си задачи под строгия поглед на гражданите. После следват от 2 до 3 месеца служебно правителство, назначено от Президента, който за момента е най-адекватният политик в държавата.

      Изводът – при положителна воля е възможно да се приемат предложения за изменения на ИК и съпътстващи закони, с които да се поотвори системата, и след оставка на Правителството. Проблемът е, че всички тези предложения са прът в колелото на олигархичния модел на управление на държавата и бизнеса. Съмнявам се, че в настоящият състав на Парламента има полтици – мъже на място, които да имат волята да ги приемат, без да ги подменят. Ако имахме такива политици, сигурно днес нямаше да сме на протест.

            Всеки ще бъде съден, според постъпките си – достойните ще бъдат поощрени, а мършата ще изчезва за винаги...