Принципите от легендарната поредица
„Стар Трек“ остават изумително съотносими към проблемите на устойчивостта и
днес, пише Ейми Ларкин*
Капитан
Жан-Люк Пикар: Нали знаеш, Джорди,
прекарах по-добрата част от живота си опознавайки космоса. Изучавал съм нови
светове, срещал съм десетки нови видове. И вярвам, че всяко едно откритие е
било полезно само по себе си. Но сега изглежда, че... след всичко това, аз
всъщност съм... помагал да се унищожи това, на което държа най-много.
Капитан-лейтенант
Джорди Ла Фордж: Няма да свърши така,
капитане. Все още имаме време да оправим нещата.
Излъчван в рамките на пет десетилетия и няколко поколения, Стар Трек е оказал дълбоко влияние на
много от нас. Всяко от превъплъщенията му – шест телевизионни сериала и 12
филма – повдигаха въпросите за смелостта, състраданието, приятелството,
амбицията, най-различни политически и социални структури, решения на проблеми и
околната среда.
Привързаността
към идеята за защитаване на всички живи същества и хабитати се забелязва през
цялата поредица и нейните принципи я правят особено значима за занимаващите се
с проблемите за устойчивостта днес. Ето някои от уроците по устойчивост, които Стар Трек ни
дава:
Относно биоразнообразието:
Др.
Миранда Джоунс: Разбирам, г-н Спок.
Триумфът на сътворението е в неговото безкрайно разнообразие.
Спок:
И начините, по които нашите различия се
съчетават, за да създават смисъл и красота.
Спок:
Да преследваш видове до тяхното
унищожаване не е логично.
Кърк:
Каква ирония. Когато хората убиваха тези същества, те унищожаваха своето собствено бъдеще.
Основното
правило, в общи лини, казва: Не се бъркайте на населението на чуждата планета, тяхната
история, култура или околна среда. Това е особено актуално днес. Нашата
експлоатация на природни ресурси на длъж и на шир води до измиране на
животински и растителни видове с изключителна скорост (30-50% от всички видове
може да изчезнат до средата на века) и унищожаване на хабитати, включително
океани, гори и годна за дишане въздушна среда в градовете и околностите им.
На
Земята, това Основно правило би могло да звучи така: Не разваляйте околната
среда и нейното биоразнообразие.
Въпреки,
че някои закони, като щатският Закон за
застрашените видове (Закон за биологичното разнообразие у нас, бел. пр.), се опитват да защитят биоразнообразието, те постоянно
са атакувани от тези интереси, които намират защитаването на планетата за
ненужно или неудобно. И там идва урокът на Стар Трек по счетоводство. Докато
икономическата дейност не включи дългосрочното въздействие върху природата в
сметката по краткосрочните цени, няма да има „предпазен парапет“ между човешкият
хабитат и пустинния пейзаж.
Относно дългосрочното мислене:
Капитан
Спок: Преди два месеца, кораб на
Федерацията е забелязал експлозия на една от луните на Клингон, Праксис.
Считаме, че става дума за прекомерна минна дейност и недостатъчни мерки за
сигурност. Разрушаването на луната означава фатално замърсяване на техния озон: Те
ще изчерпят своите запаси от кислород за 50 Земни години. Заради прекомерният
размер на техния военен бюджет, клингоните няма да имат средства за да се
справят с тази катастрофа. Миналият месец,по заръка на посланика на Вулкан,
започнах разговори с Горкон, председателят на Върховния съвет на Клингон. Той
предложи да започнем преговори веднага.
Адмирал
Картрайт: Преговори за какво?
Капитан
Спок: Изтегляне на нашите космически бази
и постове в Неутралната зона, за да сложим край на една непрекъсната
враждебност, която Клингон повече не може да си позволи.
За
да последват ценностите на Стар Трек, корпорациите трябва да предприемат нов
подход в своята научноизследователска и развойна дейност (НРД). Единият вариант е, ако НРД гениите,
мениджърите и финансистите свържат своите основни стратегии. Ако успеят да
съчетаят в едно дългосрочното
въздействие от дейността си и опазването на природните ресурси при планирането
на корпоративната политика във всяко отношение, експертите им по устойчивостта,
ще бъдат много по-доволни.
Понякога
НРД може да приеме формата на патентно сдружаване – дори и с конкурентни
компании – за да се решат проблеми дори по-належащи от тримесечната печалба (вж
Основното правило по-горе). Инженерите на General Electric и IBM биха могли
да си сътрудничат, за да решат с общи умствени и технологични усилия проблема с
ограничения капацитет на съхранение на енергия от възобновяемите източници,
например. Авторските права имат нужда от преформулиране също толкова, колкото и
бизнес моделите.
Ние
също можем да направим това. Все пак, Федерацията сключи мир с Клингон, за
бога!
Относно бюрокрацията:
Др.
Маккой: Мисленето на бюрократа е
единствената константа във Вселената.
Стар
Трек казват тежката си дума, с дълбоко презрение, за тези, които използват
правилата, за да покосят разума и смелостта. Добре казано.
Относно иновациите:
Спок:
Учебната задача „Кобаяши Мару“ най-често води
до опустошаване на ученици и екипировка.
Доколкото си спомням, ти мина теста три пъти. И твоето решение беше, можем ли
да кажем, уникално?
Кърк:
То просто имаше качеството никога да не е
пробвано.
В
годините ми на работа с бизнеса по решаването на наистина трудни проблеми,
винаги съм била вдъхновявана от изобретателността на инженерите. Веднъж един
висш мениджър каза: „измислете нещо, това ви е приоритета“. Инженерите се
превърнаха в „демоните на изобретателността“.
Полезната
техника на главен инженер Скот при телепортация предлага същият урок както и безизходната
задача Кобаяши Мару в Академията на Звездния флот. Както умните преговарящи
знаят, винаги е добра идея да погледнеш на проблема от друг ъгъл или, може би,
дори да го преформулираш. Например, Скоти научи – от посещението на Спок от
бъдещето – как е открил транссветлинната телепортация: сменил е променливите.
(каквото и да значи това, бел. пр.)
Скоти:
Пускането на транссветлинния лъч ми
изглежда като да се опиташ да уцелиш летящ куршум с по-малък куршум докато
носиш превръзка на очите и яздиш кон. [Спок си пише нещо на лист хартия]
Скоти:
Какво е това?
Спок:
Твоето уравнение за постигане на транссветлинни
лъчове.
Скоти:
[чете уравнението]Я виж ти! Никога не ми е идвало на ум
да мисля за пространството като нещото, което всъщност се движи!
За борбата с големите неща
Пикар:
Върни се! Промени нещата!
Кърк:
Мисля, че шансовете са срещу нас и
положението ни не е розово.
Пикар:
Може да се каже.
Кърк:
Ако Спок беше тук, щеше да каже, че аз
съм едно нерационално, нелогично човешко същество, след като тръгвам на таква
мисия... Звучи забавно!
Може
би най-тежкият проблем пред въпроса за устойчивостта е фактът, че има толкова
много неща, които да се променят. Точно сега законите на природата и правилата
на бизнеса са в директно противоречие и срещу тези, които се опитват да обърнат
курса, съпротивата е жестока.
Какво
да направим най-напред? Как да измерим ефективността на вложените средства?
Какво би могло да фалира компанията и до каква степен можем да поемаме рискове?
Нито един от тези въпроси няма прост отговор. Може би, прозрението на Стар Трек
за преформулиране на проблема е истинското решение.
Повечето
от мисиите в Стар Трек са израз на амбиция за славни дела, която със сигурност
е необходима и сега. Всички от нас, които се занимаваме с някакъв бизнес, сме
запознати с високите очаквания за работещ устойчив модел в глобализирания свят.
Наистина, много високи очаквания.
Относно риска:
Капитан
Пикар: Възможно е да не допуснеш нито
една грешка и отново да загубиш. Това не е слабост. Това е животът.
Като
експерти по устойчивост, ние трябва да се приспособим към една реалност на
голям риск/голяма възвръщаемост, която е новият работен терен на световният
бизнес както правят нашите колеги финансисти. А корпорациите също трябва да
оставят място за грешки. Тъй както фондовете за рисков капитал (venture
funds, бел. пр) обикновено не
обичат да инвестират в предприемачи, които не са се проваляли, големите
международни компании също трябва да станат по-толерантни към риска, за да се
създадат нови бизнес модели.
Кажете
на своите шефове какво е казал Пикар. Смелостта трябва да е също толкова важна,
колкото и изобретателността, ако искаме да предпазим нашият невероятен дом –
Земята.
Относно работата с бизнеса
Мр.
Спок: Има една стара поговорка от Вулкан:
„Само Никсън може да отиде в Китай“.
Упоритите
и убедени бизнесмени са най-подходящите кандидати да бъдат тези, които могат да
обърнат траекторията на световната икономика и грижа за околната страна. Тези
от нас, които не са брилянтни инженери или учени могат да станат смели
мениджъри, инвеститори, изпълнители и политици, които да поведат човечеството
по пътя на тези важни промени.
Устойчивият
бизнес трябва да съчетае в себе си амбицията за славни дела и абсолютното
преклонение пред природата, демонстрирани в Стар Трек.
*Ейми Ларкин е автор на книгата „Дългкъм околната среда: Скритата цена на промяната на глобалната икономика“ и бивш
директор на “GreenpeaceSolutions” .
Статията е отпечатана във в. "Гардиън". Линк от оригинала на английски език - тук.
Няма коментари :
Публикуване на коментар