За няколко магазинчета в повече

Днес научихме за едно прелюбопитно законодателно предложение от страна на Коалиция за България. Става дума за забрана на „хипермаркетите” да работят през събота и неделя. Мярката цели да намери „механизъм за равнопоставеност между българските производители и търговци, от една страна, и големите вериги, от друга” по думите на депутата Спас Панчев.

Тази мярка е поредната недомислица на управляващото мнозинство у нас. Израз на съчетание между некомпетентност, ретроградност, недалновидност и популизъм – така характерно за политическият елит в България. Макар и още да не е факт, това законодателно предложение показва ясно, че управляващите не целят реформи за подобряване ефективността на публичния и частния сектор, справедлива социална пазарна икономика и свободна стопанска инициатива, а нещо друго.

На първо място, тази мярка е незаконна. Така мотивирана, тя противоречи на правото на ЕС – дискриминативна, нарушаваща принципа на свободно движение на стоки, услуги и капитали и правото на конкуренция и справедливи и равни условия за предприятията.

Но това е най-малкият проблем на това законодателно предложение. То е неефективно – както и да се дефинира „хипермакрет”, тяхното ограничаване няма да доведе до засилване на „дребния и средния производител”, който и да е той.

По популярната предметна дефиниция такива магазини има много малко, като големите хранителни вериги остават незасегнати. А забрана за работа в дни от седмицата би била абсолютно неработеща извън областта на търговията с храни и други продукти от ежедневна необходимост. Няма да си купя техника от Илиянци, защото Технополис не бачка в събота.

След това – каква е връзката едър бизнес – хипермаркет? В случая е връзка между съдържание и форма. Т.е., ако забраниш на едрия бизнес да влезе във формата „хипермаркет”, каквото и да разбираш под това, той ще си направи „супермаркет” или по-малки магазинчета. В София има “Carrefour” на площад Славейков, който е малък, и огромен от същата марка на Цариградско. На практика се забранява само формата „хипермаркет”, която е ефективна и пести от мащаба, а това се отразява на цените на хранителните продукти – най-тежкото перо в бюджета на българина. 

Какво остава тогава, да се забрани на чуждестранните вериги въобще да работят през уикенда ли? Независимо под каква форма? Такова действие е абсурдно дори и за настоящото управляващо мнозинство.

Безспорно най-същественият проблем на тази мярка е, че дори да постигне някакъв целен ефект, тя е недалновидна и пореден пример за липса на елементарна визия и стратегия за икономическото развитие на страната. Малките хранителни магазини са отживелица в условията на глобална мащабна търговия. Те са икономически неефективни – продават скъпо, по-трудно спазват нормите за защита на потребителите и за хигиена на труда и продукцията. Те имат свое място на локалния пазар – за тези, които ги мързи да се разходят до големия магазин, харесват по-доброто лично обслужване, или, ако предлагат изискани, бутикови стоки. Но само до там. Тяхното изкуствено стимулиране само удължава агонията им и съдържателите губят ценно време, което могат да използват, за да се преориентират.

Това, което трябва да направи правителството е да помисли защо цените на хранителните продукти в България са същите като тези във Франция или Германия. Да се анализира кои селскостопански дейности имат нужда от субсидиране и за какво изразходват в момента селскостопанските производители своите субсидии – да си подобрят производството или живота?

Да се погрижи за прилагането на законодателството в защита на конкуренцията, което в настоящия му вид не е лошо, стига да се спазва. Ако търговски вериги или производители или и всички заедно използват антиконкурентни споразумения и/или практики във вреда на потребителя или други търговци и производители, да се пресекат ефективно.

Да се помогне на предприемачите или търсещите работа да се ориентират в печеливши сектори и да се преквалифицират. А не да се поддържат губещи предприятия за сметка на цените на хранителните продукти, които засягат всички нас, или за сметка на работните места на служителите в големи вериги.
Един вариант за ограничаване работата на хипермаркетите в полза на дребните магазинчета (то това се отнася въобще за ограничаване големите предприятия в полза на малките) е въвеждане на задължително заплащане на извънреден труд през уикенда или един от дните в края на седмицата. Така поощрен ще бъде този, който не използва наемен труд и работи за себе си - малкия търговец/производител. Освен това, ще бъде прекъсната порочната практика работата на служителите на смени да струва еднакво и през седмицата, и през уикенда. Такава мярка обаче би имала предвидими или не много тежки отрицателни последици за българският бизнес и би се отразила негативно на цени на стоки и услуги за потребление, като електрически ток, например.

В крайна сметка, най-вероятният умисъл на този ход на управляващото мнозинство е опит за недодялан популизъм. На някои може да им звучи добре „да накажем големите вериги!”, но по този начин може да накажем единствено себе си. Сигурно управляващите по бойковски само пускат фишек, в очакване я на ДПС, я на някой европейски фактор, я на „разумния глас на лидера” да свият сърмите на „загрижените за родината и родното” народни представители.