100

Изминаха 100 дни от началото на протестите #ДАНСwithme. По тоя повод се изписаха сума ти коментари, обобщения, че дори и възпоменания. Напоследък все повече упреци, някои заслужени, други – не. Ето и моят преглед върху най-спорните моменти от настоящото състояние на протеста. Ще кажа само истината.

Протестът е платен от ГЕРБ/РБ и свързани с него/тях икономически интереси? (Сорос не го коментирам, защото това е смешно, а се смяхме достатъчно).

Протестът възникна като напълно спонтанно като реакция срещу напълно бруталното назначение на Д.П. за шеф на ДАНС, но не само. Той е част от един процес на осъзнаване на обществото и целенасочено противодействие на олигархичния модел на управление, срещу чиито признаци и последствия гражданите недоволстват от началото на Прехода, включително и през тази зима.

Не може да се плати/организира такова нещо – 100 дни хиляди души по площадите. Това не може да го направи ГЕРБ, камо ли пък РБ, които не са известни със своята масовост. Доказателство за това са събитията от 4-ти септември, когато видяхме колко са силите на партиите да мобилизират хора. Видяхме и ясно изразената негативната реакция на протестиращите срещу опитът на Борисов да се представи за водач на протеста, чрез напълно изманипулиран „жест на одобрение“ пред камерите.

Иначе, играчи, включително и задкулисни, които да имат интерес от успехът на протеста – бол. Те няма как да не подпомагат по скрит/открит начин протеста, включително и чрез платени групи. Както и БСП го правеше през зимата. Но, ако всичко беше платено и организирано, къде са хилядите "платени протестиращи", след като ГЕРБ открито вече заяви, че подкрепя протеста?

Протестът е „окупиран“ от „десните“, които „реанимират“ старата десница.

Ще припомня каузата на протеста: „Борба срещу олигархичния модел на управление“. Когато казах на една немска журналистка, че „десницата“ подкрепя #ДАНСwithme, тя умря да ми се смее и каза, че „няма такова нещо като протестираща десница“. И че по цял свят подобни протести са „леви“.

Какво се случи у нас? Първите дни, първият месец протестът беше една огромна амалгама от най-различни хора и искания – от „безусловен базов доход“ до „България има нужда от Дьо Гол“. Още от началото обаче започнаха едни процеси сепаратизъм и политическа приватизация на протеста, смея да кажа, подхранвани от външни на протеста сили. Т.е. борбата за власт се намеси.

От една страна БСП успя да прибере членовете и симпатизантите си още на 3-я ден. Паралелно с това вървеше усилена пропаганда, че протестът се плаща и организира от ГЕРБ или че е „атака целяща убийството на лявото в България“. Лека полека, доверени и авторитетни за „лявата“ публика лица и говорители се разколебаха и напуснаха протестното движение, като възприеха критичен курс. Така пропагандната максима на Гьобелс за „лъжата изречена 1000 пъти“, която става истина и теорията на „рефлексивността“ могат да обяснят как наистина „лявата“ аудитория в голямата си част се отдръпна от протеста. „Десните“ окупират площада, просто защото левите ги няма.

От друга страна, някои постоянно се опитваха да рамкират гражданското недоволство и да го насочат в удобна политическа посока. Имаше откровени изблици на нетолерантност и агресия спрямо инакомислещите в рамките на самия протест. „Червени боклуци“ не го броя толкова, защото, колкото този възглас е стар и неадекватен, защото олигархията се пребоядиса няколко пъти, толкова и засягането от него е един комплекс, който аз, например, не нося, защото е част от едно минало противоборство. Но, все пак, разделителните линии постоянно се чертаеха и опитите за противодействие често оставаха или неразбрани, или просто безплодни.

Отделно от това, важен фактор е и умората, която отказа доста от хората да излизат на площада всяка вечер. Тези, които се умориха са повечето политически неангажирани и за тях не е нормално да водят толкова дълги битки.

В съвкупност от всичко това, накрая на площада се оказаха наистина преимуществено избиратели и активни симпатизанти на „десните“ партии в България. Което при кауза „борба с олигархичния модел на управление“ поставя въпросът: „Кое е дясното и кое е лявото в България?“. А т.нар. „реанимация“ на РБ е нищо друго, освен следствие на това, че те подеха каузата на протеста като своя. За разлика от БСП, чиито активисти твърдят, че олигархичния модел на управление е „нещо нормално“, а хората, които протестират срещу това са едва ли не заблудени идеалисти.

Дотук с „лявото“ и „дясното“ като напълно условни и изпразнени понятия.

Протестът умира

Не, той не умира. Намалят хората на площада – това е нормално. Всъщност, изумително е, че #ДАНСwithme продължава вече над 100 дни. Това е показателно само за едно – процесът на осъзнаване, за който споменах в началото, е вече много назрял и хората са станали адски решителни и непримирими. Т.е. – нещата са необратими.

Това, което ще се случи с протеста е, че той ще се трансформира. Енергията ще премине в друго, по-ефективно и целенасочено състояние. Хората няма да се откажат да искат по-добра България и ще намерят как да го направят. А, който се съпротивлява, ще намери място на бунището на историята.

100 напраи ти ве, протест! ;)