неделя, 22 септември 2013 г.

100


Изминаха 100 дни от началото на протестите #ДАНСwithme. По тоя повод се изписаха сума ти коментари, обобщения, че дори и възпоменания. Напоследък все повече упреци, някои заслужени, други – не. Ето и моят преглед върху най-спорните моменти от настоящото състояние на протеста. Ще кажа само истината.

Протестът е платен от ГЕРБ/РБ и свързани с него/тях икономически интереси? (Сорос не го коментирам, защото това е смешно, а се смяхме достатъчно).

Протестът възникна като напълно спонтанно като реакция срещу напълно бруталното назначение на Д.П. за шеф на ДАНС, но не само. Той е част от един процес на осъзнаване на обществото и целенасочено противодействие на олигархичния модел на управление, срещу чиито признаци и последствия гражданите недоволстват от началото на Прехода, включително и през тази зима.

Не може да се плати/организира такова нещо – 100 дни хиляди души по площадите. Това не може да го направи ГЕРБ, камо ли пък РБ, които не са известни със своята масовост. Доказателство за това са събитията от 4-ти септември, когато видяхме колко са силите на партиите да мобилизират хора. Видяхме и ясно изразената негативната реакция на протестиращите срещу опитът на Борисов да се представи за водач на протеста, чрез напълно изманипулиран „жест на одобрение“ пред камерите.

Иначе, играчи, включително и задкулисни, които да имат интерес от успехът на протеста – бол. Те няма как да не подпомагат по скрит/открит начин протеста, включително и чрез платени групи. Както и БСП го правеше през зимата. Но, ако всичко беше платено и организирано, къде са хилядите "платени протестиращи", след като ГЕРБ открито вече заяви, че подкрепя протеста?

Протестът е „окупиран“ от „десните“, които „реанимират“ старата десница.

Ще припомня каузата на протеста: „Борба срещу олигархичния модел на управление“. Когато казах на една немска журналистка, че „десницата“ подкрепя #ДАНСwithme, тя умря да ми се смее и каза, че „няма такова нещо като протестираща десница“. И че по цял свят подобни протести са „леви“.

Какво се случи у нас? Първите дни, първият месец протестът беше една огромна амалгама от най-различни хора и искания – от „безусловен базов доход“ до „България има нужда от Дьо Гол“. Още от началото обаче започнаха едни процеси сепаратизъм и политическа приватизация на протеста, смея да кажа, подхранвани от външни на протеста сили. Т.е. борбата за власт се намеси.

От една страна БСП успя да прибере членовете и симпатизантите си още на 3-я ден. Паралелно с това вървеше усилена пропаганда, че протестът се плаща и организира от ГЕРБ или че е „атака целяща убийството на лявото в България“. Лека полека, доверени и авторитетни за „лявата“ публика лица и говорители се разколебаха и напуснаха протестното движение, като възприеха критичен курс. Така пропагандната максима на Гьобелс за „лъжата изречена 1000 пъти“, която става истина и теорията на „рефлексивността“ могат да обяснят как наистина „лявата“ аудитория в голямата си част се отдръпна от протеста. „Десните“ окупират площада, просто защото левите ги няма.

От друга страна, някои постоянно се опитваха да рамкират гражданското недоволство и да го насочат в удобна политическа посока. Имаше откровени изблици на нетолерантност и агресия спрямо инакомислещите в рамките на самия протест. „Червени боклуци“ не го броя толкова, защото, колкото този възглас е стар и неадекватен, защото олигархията се пребоядиса няколко пъти, толкова и засягането от него е един комплекс, който аз, например, не нося, защото е част от едно минало противоборство. Но, все пак, разделителните линии постоянно се чертаеха и опитите за противодействие често оставаха или неразбрани, или просто безплодни.

Отделно от това, важен фактор е и умората, която отказа доста от хората да излизат на площада всяка вечер. Тези, които се умориха са повечето политически неангажирани и за тях не е нормално да водят толкова дълги битки.

В съвкупност от всичко това, накрая на площада се оказаха наистина преимуществено избиратели и активни симпатизанти на „десните“ партии в България. Което при кауза „борба с олигархичния модел на управление“ поставя въпросът: „Кое е дясното и кое е лявото в България?“. А т.нар. „реанимация“ на РБ е нищо друго, освен следствие на това, че те подеха каузата на протеста като своя. За разлика от БСП, чиито активисти твърдят, че олигархичния модел на управление е „нещо нормално“, а хората, които протестират срещу това са едва ли не заблудени идеалисти.

Дотук с „лявото“ и „дясното“ като напълно условни и изпразнени понятия.

Протестът умира

Не, той не умира. Намалят хората на площада – това е нормално. Всъщност, изумително е, че #ДАНСwithme продължава вече над 100 дни. Това е показателно само за едно – процесът на осъзнаване, за който споменах в началото, е вече много назрял и хората са станали адски решителни и непримирими. Т.е. – нещата са необратими.

Това, което ще се случи с протеста е, че той ще се трансформира. Енергията ще премине в друго, по-ефективно и целенасочено състояние. Хората няма да се откажат да искат по-добра България и ще намерят как да го направят. А, който се съпротивлява, ще намери място на бунището на историята.

100 напраи ти ве, протест! ;)

2 коментара :

  1. Чудесен текст, Димо. Естествено, не съм изненадан, бих бил дълбоко изненадан, ако текстът бе лош. Но все пак - "ляво" и "дясно" не "напълно условни и изпразнени понятия. Имат си съвсем конкретен смисъл , друг е въпросът, че у нас - поради наследството на комунизма, тези думи са изкривено съдържание и се стига до абсурда лява у нас да се нарича партия, която предприема възможно най-дясната мярка, т.е. въвежда плосък данък. И второ - вероятно протестът ще се трансформира - ще видим как ще стане това. тук отговорността на лицата на протеста, на хората, които го озвучават в медиите, е огромна. Той трябва хем да се запази, хем да не спадне до 50 души, които могат да бъдат пометени от полицията за минути, хем да намери нови конкретизации на целите, защото дори с множеството хора, които бяха през юни и юли, оставка няма да получим, не ни стигат силите, за да създадем такава системна криза, чието единствено разрешение да е оставката. Това надали ще стане, освен ако - по чудо някакво - управляващите не направят нова дивотия а ла Пеевски. И последно - бе много добър по телевизията. С поздрав: Емил Коен

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, ще поспорим за "ляво" и "дясно" и имат ли в момента почва у нас :)

    ОтговорИзтриване