неделя, 8 септември 2013 г.

КОНФОРМИЗМЪТ УБИВА. ЧАСТ 2.


Когато писах „Конформизмът убива“не очаквах, че ще ми се наложи да пиша втора част. Поводът за тази статия беше назначението на Делян Пеевски и кръстопътя, на който бяхме застанали – да оставим този брутален акт на управленско безобразие да се размине или не. Обобщих тогава мненията защо протестът #ДАНСwithme иска оставка – за да покажат гражданите, че вече не търпят задкулисие и управление на олигархията. Това да бъде възпитателен урок, първа стъпка към отстраняването на олигархията от властта и вдъхване на надежда на българите, че не всичко е загубено.

Тогава изглеждаше, че сме отказали да се смирим и снишим за пореден път и не искаме да се съобразяваме с плачевната и абсурдна действителност на България, в която публичната власт е узурпирана отдавна от мафията и задкулисието, грабежът и наглостта бяха станали правило.

Победихме страха в себе си и въстанахме срещу „реда на нещата“. Сега пак сме на кръстопът и пак конформизмът е опрял огнестрелно оръжие в слепоочието ни. Избираме между това дали да продължим да се борим чрез мирни демонстрации и силата на словото или да предпочетем груби и радикални действия срещу властта и държавните институции. Чудим се дали да приемем помощта на политически партии, с което да ни яхнат и вкарат в техния партиен сценарий за борба за власт, или да браним неговия граждански и антисистемен характер.

Пред мен този избор не стои. Категорично смятам, че протестът трябва да запази своята основна идея и послание – борба срещу олигархичния модел на управление, борба за нови ценности и морал, която минава през оставка на това правителство за назидание на всички следващи. Тази битка не става с Борисов начело и не може да се спечели с бой с полицията или обсада на Парламента.

Защото, всъщност, силата на протеста е в неговата морална кауза. Ние не можем да се мерим с властта нито с пари, нито с влияние, нито с груба репресивна сила. Много поздрави на всички наивници, които смятат, че могат да сплашат българската жандармерия. Явно не са ходили никога на мач. Който пък счита, че бой над протестиращи ще се осъди в Европа, да си отвори гугъл и да провери как приключват протестите там. Тука направо с перце ни галят...

Ние искаме едно правителство да подаде оставка, защото считаме, че задкулисието и управлението на олигархията са абсолютно недопустими и България трябва да поеме по нов път, при който прояви като назначаването на Пеевски се наказват всеки път жестоко. Единственият начин да ги накараме да си тръгнат е да убедим обществото, че властта от тук нататък не може да се упражнява по същия начин, защото противоречи на фундаментални принципи на демокрацията. Само масова обществена нетърпимост към това правителство може да ги накара да си подадат оставката, за да се спасят от политическо унищожение. И в тази връзка, хората, които сочат с пръст (т.е. – протестиращите), трябва да са морален контрапункт, ценностна алтернатива на този олигархичен модел на управление, за да получат доверие от обществото. Това трябва да са хора, които последователно и категорично отхвърлят фасадността, задкулисието, демагогията и отстояват демократични ценности.

Не това ни се предлага обаче. Борисов се опитва да яхне протеста като се превърне в негов изразител и призовава за „единение“ в името на общата цел. Всъщност на всички е ясно, че търси откъде да понапомпи рейтинг и да предотврати предизвестения си край, като се изкара по най-нагъл начин лице на една кауза, която не споделя и изразява реално.  Негови защитници изтъкват, че няма как да се води борбата без най-голямата парламентарно представена партия. Че трябвало да се избере „по-малкото зло“, за да мобилизира хора, да помага с организацията на блокади, за да може да „получим оставката“. Както и че "комунистите" били давали властта само с бой, каквото и, по дяволите, да значи това.

Това всъщност е конформизъм, връщане към схемата на зависимости, към ориенталската демокрация в български вариант и съобразяване с нейните "правила". А конформизмът убива. На първо време удушава каузата на протеста – няма как да бориш олигархичния модел на управление с Борисов начело или дори в един отбор. Това е човек, който е един от символите на мутренския преход в България, стоял начело на едно правителство ярък изразител на интересите на олигархията и никога не казал и една думичка срещу същата тази клика. Апропо, да сте чули Борисов да осъди самия Пеевски? А да е предложил мерки за преодоляване на олигархичния модел на управление? Няма и да чуете. В този смисъл, няма как да има „единение“ с него в името на обща цел, защото с нищо не е показал, че имаме общи цели.

Този конформизъм убива и облика и тежестта на протеста. Само граждани, които показват, че изповядват европейски и демократични ценности имат моралното право да искат оставка на настоящия кабинет, а не партийната опозиция – в Парламента и извън него. Не и тези, които пристигат с автобуси (нищо против самото превозно средство) мобилизирани под партийна команда, за да се бият с полицията, да трошат и дърпат заграждения. Това няма нищо общо с демокрацията, тъй както и кабинетът на Орешарски е дълбоко нелегитимен.

Не на последно място, конформизмът убива като гони неконформистите от протеста. Тези автентичните, идеалистите, тези които наистина вярват в каузата, най-ценният ресурс на гражданското движение. Емоционалният и морален двигател на площада. Тези хора, за които няма „по-добра олигархия“, които носят европейските ценности в себе си и са излезнали наистина в опита си да прекратят един порочен модел.

В крайна сметка, единственият шанс на това движение е да се отърси и разграничи категорично от опитът на Борисов, както и други партии, да го яхнат и да се представят като негов лидер. Само така се запазва смисълът от исканата оставка – за да покажат гражданите, че вече не търпят задкулисие и управление на олигархията. Това да бъде възпитателен урок, първа стъпка към отстраняването на олигархията от властта и вдъхване на надежда на българите, че не всичко е загубено. Противното е загуба на кауза, на облик и на поддръжници и край на протеста в неговият автентичен вид.

Както каза Христо Иванов: „Бройки или кауза. Сега е моментът на избора.“ Аз бих  добавил с помощта на един голям мечтател - Steve Jobs и един традиционен лондонски слоган, давал надежди на лондончани по време на ВСВ: Конформизмът убива. Stay hungry, stay foolish, keep calm and protest authentic or not at all.


3 коментара :

  1. Ако този протест трябва да стане начин на живот на участниците му оттук насетне, естествено е, че следва да се разграничи от Борисов. Избори след избори, протест след протест, тройна коалиция след тройна коалиция. И така, до края на света...

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за коментара.
    Всеки има право да бъде конформист, не отричам...

    ОтговорИзтриване
  3. Хубаво, само едно нещо не разбирам:
    През зимата протестиращите имаха кауза и цел - сваляне на цените, борба с монополите, икономически възход, искането за оставка на министър-председателя се появи след това;
    Странно е, че след два дни протести Борисов го хвана шубето и подаде оставката, лицемерно даявявайки, че народът му е дал властта и сега той я връща (при поискване);
    Сега какво - иска се оставка на Пламен Орешарски без да се помисли, че оставката на правителството не означава автоматично нови избори - вероятно е (поради интересите на заинтересованите партии) този парламент да излъчи друго правителство с друг министър-председател - тогава какво, пак ли оставка? И така до връщането на Борисов?
    Нататък - в началото особи като Найо Тицин и други подобни искаха "смяна на системата", с какво ще сменяме земокрацията?
    Накрая, дойде Борисов и яхна протеста, след като 100 дни тайничко плаща, за какво? От страх? От реваншизъм? Вероятно от простотия

    ОтговорИзтриване