понеделник, 5 август 2013 г.

Етика на параноята


Накратко. Виждам няколко опасности пред протестното движение срещу мафията във властта и олигархичния модел на управление, които могат да го потушат, извратят, манипулират или яхнат. Ще бъда максимално откровен:

Опасност №1: И по място и по тежест. Протестът да се вкара в коловоза „ГЕРБ срещу БСП“. Или да се изкара по какъвто и да е начин – подбуден от някоя партия.
Най-страшното е, че и двете най-големи партии у нас имат интерес от подобна трактовка. ГЕРБ, за да покажат колко много ги подкрепят българите и как ги искат обратно във властта. БСП – за да сплоти избирателите си и да демотивира тази огромна част от недоволните, която не симпатизира на ГЕРБ. И двете партии заедно имат интерес протестът да изгуби своя анти-системен характер и да влезе в добре познатата ни фасадност на уж политически сблъсъци и като се сменят едните с другите все едно нищо не е било. Ако питате къде е най-голямата манипулация на статуквото – та това е тя.

Методи:
1) Идеологизиране и типизиране на протеста по осите „ляво - дясно“; „комунизъм -антикомунизъм, „град - село“, „бедни – богати“ и прочее противоположни характеристики на фасадния профил на основните политически партии на олигархията: ГЕРБ и БСП. В тази връзка е ОСОБЕНО ОПАСНО вкарването на протеста в дебати по конкретни политики на правителството. С определена фантазия те могат да се интерпретират като „леви“, а нашата опозиция като „дясна“ – и тогава отиде коня у фасадата, ако мога така да перефразирам.
2) Противопоставяне между зимен и летен протест. Пропагандната машина вече свърши доста работа, за да насади манипулацията, че през февруари гражданите са излезнали да свалят ГЕРБ и да върнат БСП във властта. Същата долна лъжа в момента се готви и за този протест. Противопоставянето между двата ще се представи противопоставяне между ГЕРБ и БСП.
3) Въпросът „Кой искате да управлява вместо тези?“. Той е подвеждащ, защото „кой?“ измества темата от начина на управление – олигархичен модел, към наличността от политически партии в момента. Които пък са част от този модел. И се получава затворен кръг. Очаква се да се отчаяш от безалтернативността и да започнеш да мислиш „кое е по-малкото зло“ или „коя е по-малката олигархия“. Като крайната цел е да си избереш БСП или ГЕРБ, съответно – страна във фасадното противоборство.

Опасност №2: Компрометиране на моралния облик и характер на протеста.
Мисля, че всички сме единодушни, че протестната вълна заляла България от началото на годината е част от едни по-дълбоки обществени процеси и естествена реакция на гражданите срещу определени проблеми в държавата. Като държим сметка, разбира се, за всякаквите опити – успешни или не, за яхане, манипулиране и/или изкривяване на тези процеси. Летният протест пък се отличава със своя мирен и интелигентен характер.
По-конкретно, нашата борба е срещу управлението на олигархията и мафията през последните 24 години, демонстрирано с назначението на Пеевски, заедно с всичките му проявления – бедност, липса на морал, институционален упадък, фасадна демокрация и т.н. Най-големият страх на олигархията е този протест да се запомни в масовото съзнание като битка именно за гореизброеното. А, ако тази борба запази своят морален облик – т.е. истински, патриотичен протест на разбунтували се граждани, то тя няма как да бъде неглижирана пред българите. Повдигат се едни въпроси, които избирателите не биха пренебрегнали вече. Летвата на очакванията ще се вдига и това става необратимо. Политическата система няма да издържи без реформа. Под натискът на социалните условия, истински реформатори ще се появят.
Ето защо, противниците на този протест най-много се притесняват от това той да запази облика и характера си.

Методи:
1) Пряка атака срещу моралните устои на протеста – платени сме, доведени от някого сме, корпоративни интереси, НПО подривни мрежи, Сорос, рептили, масони и т.н. Т.е. нищо толкова не е станало и няма нищо, просто някви зли сили ни ръчкат или подкупват да скачаме по площада.
2) Провокации към нас да излезем от образ. Дразнят ни и ни предизвикват, за да напуснем рамките на „мирното и цивилизованото“. Да нямаме право на моралната претенция на примера. Очакват да почнем антитурска реторика срещу дразнещите назначения на ДПС (които не изключвам да имат и тази скрита цел). Пускат ни, истински или не, провокиращи изказвания на български евреи, за да изскочи някой „Big Sha” и сред нас.
3) Настройване на обществото срещу протеста. А с това и безкрайно мръсната цел то да отхвърли и нашето послание. Т.е. ние не знаем какво искаме, докато хората гладуват. Заблудени и досадни романтици, наивници. Не признават един демократичен резултат... Може би, последният им коз срещу вълната от недоволство ще бъде да й отнемат основата – ценностите й. Защото, ако борбата срещу олигархичния модел се отхвърли като идея, то той ще стане правило.

Опасност №3. Да ни обезверят или изпокарат.
Тази опасност я виждам като най-малка, защото сякаш бяхме подготвени за това и противодействаме много успешно. Не вярвам хората да се изморят, дори и да си почиват малко повече. Освен това, споменът за зимния протест и конфликтите му е още пресен, а опитът – ценен.
Методи:
1) Очевидният – нагло, безцеремонно игнориране на протеста и преструване, че го няма. С надеждата да се обезверим и откажем.
2) Да ни накарат да вземаме/предлагаме конкретни политически решения. Понеже, колкото и да представят протеста като „десен“ и идеологически обособен, те признават, че ние сме разнородна маса. Идеята е да се изпокараме, защото знаят, че по много въпроси сме на различно мнение. Няма да коментирам колко е нагло това, при положение, че даваме всяка година десетки милиони левове, за да правят политики те и да ни ги предлагат.
3) Да компрометират лидерите на движението. Пак повтарям, добре, че научихме този урок и се стремим да нямаме изявени лидери.
Сигурно има и други опасности извън тези 3-те изброени, но начинът, по който това протестно движение засега се брани от тях, ме изумява. Външни влияния под една или друга форма не липсват – манипулативна и контра-пропаганда, провокатори, платени, агенти и т.н. Въпреки това, продължаваме борбата без да сме забравили за какво точно протестираме, пазейки се от категоричното ни рамкиране и водене за носа.
Оптимист съм J

#ДАНСwithme

Няма коментари :

Публикуване на коментар