петък, 16 август 2013 г.

Граждансконаказателно производство и политическа отговорност


Представете си, че гражданите на България са като наказателен съд. Произнасят се дали има извършено някакво нарушение и налагат санкция. Само, че наказателният съд се занимава с престъпления и осъществяване на наказателна отговорност, а гражданите – с политически нарушения и т.нар. „политическа отговорност“. Как тогава би трябвало да протича „граждансконаказателното производство“ и какво общо има това с настоящата ситуация?

За изходна точка вземаме наказателното съдопроизводство или как стигаме от престъпление до наказание?

Съвсем схематично и образно. Първо, имаме престъпник, който извършва деяние, което е обявено от наказателния закон за престъпно. Прокурор повдига обвинение, а съдът установява дали е извършено престъплението и, ако да – осъжда подсъдимия и налага наказание. Те биват различни по вид и тежест – от порицание през лишаване от свобода до доживотен затвор (чл. 37 НК) и винаги съответстват на престъплението (чл. 35, ал.3 НК). Освен това, наказанието винаги се налага с определена цел, формулирана в закона. Чл. 36, ал.1 НК, казва, че:

Наказанието се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2) да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3) да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

След осъждането на престъпника, той излежава своята присъда и след това се третира като осъждан до когато и ако бъде реабилитиран. В това се състои наказателното съдопроизводство и наказателната отговорност и тя се носи и налага по силата на закона и чрез държавна принуда.
Та, така. На тази база,

„граждансконаказателното производство“ и политическата отговорност

(като изключим от тях случаите на престъпления и наказателна отговорност) трябва да представляват следното:

Имаме политик или друга публична фигура, която извършва деяние, което е прието от „моралния закон“ и разбирания за добро и лошо на гражданите за недопустимо или неправилно. „Прокурор“ са хора с позиция, медии, опозиция, НПО или други, които по някакъв начин разкриват извършеното деяние и повдигат обвинението. Гражданите са съда – установяват дали има нарушение на нормите (това което е НОРМАЛНО) и налагат санкция. Тя може да бъде различна по вид и тежест – отрицателно мнение за политика и негласуване за него на избори, оставка („лишаване от власт“) или, в най-тежки случаи, забрана на партия („доживотно лишаване от власт“). Както и в наказателното съдопроизводство, така и тук – санкцията е винаги съответна на извършеното деяние и се налага с някаква цел – да се поправи и превъзпита санкционирания, да се предупреди той и останалата част от обществото 

какво не трябва да правят и, ако го направят – какво следва след това.

След гражданската санкция политикът/политическата сила изтърпява наказанието и се третира като наказван/а до реабилитацията му/й. Ето това е „политическата отговорност“, така се налага по силата на народния суверенитет и трябва да се научим да прилагаме тази процедура, ако искаме да живеем в наистина демократично общество.
Вече става очевидно какво е общото на гражданското съдопроизводство с настоящите събития!

Правителството извърши много тежко нарушение, което обществото смята за недопустимо – предумишлено назначи олигарх, медиен магнат и символ на задкулисието, паралелната власт и престъпното забогатяване за шеф на службите за сигурност!!! И това в престъпно съучастие със съизвършителите – БСП, ДПС и Атака и помагачеството (подготвителна работа) на ГЕРБ! Още повече на фона на системно извършване на това нарушение и многократен и особено опасен рецидив от страна на същите партии. Всичко това като част от продължавана и трайна престъпна дейност по мафиотизиране на страната в продължение на 24 години.

При това положение, справедливото наказание е не по-малко от оставка! Твърдението: „Ако ние си тръгнем, след нас ще дойде друга олигархия“ е същото като наркобосът да каже на съда: „Ако ме вкарате в затвора, друг дилър ще дойде на мое място.“. „Ама защо не протестирахте еди кога си...?“ – „Аз убих и преди 10 години, но тогава не ме осъдихте, защо сега?“. „Ама ние накарахме Пеевски да се оттегли“ – „Ама ние ограбихме банката, но, като ни хванаха, върнахме парите.“ „Кажете какво да направим, оставка няма да реши проблема?“ – „Г-н съдия, аз съм престъпник, но кажете какво да направим за престъпността, с моето осъждане няма да решите проблема?“. „Ама има хора, които са гласували за мен – ето ги, водя ви ги с автобуса.“ – „Имам семейство, г-н съдия, болен съм от артрит, имам фисура на ануса, храня 15 души!“. „Това всъщност е политически комплот срещу мен!“ - „Това всъщност е политически комплот срещу мен!“.

Изводът. Смисълът на настоящият протест е налагане на наказание за извършено много тежко нарушение – поддържане и налагане на олигархичния модел на управление на страната. Това е едно особено опасно явление, което води до бедност за масата от населението, неоправдано обогатяване на малцина, безпросветност, несправедливост, гнет. Не е вярно, че нямаме визия какво ще стане след оставката! Имаме същата представа и същите цели като съдията, който наказва с присъда – да превъзпитаме и поправим дееца, да предупредим него и обществото какво не трябва да се прави и какво следва, ако се направи. Ето защо е много важно да не забравяме за какво е протеста и защо искаме оставка, защото, ако това остане неясно, кого и как ще възпитаме?!?


Ще ни управляват така, както им позволим. Най-криминогенният фактор е безнаказаността.

Няма коментари :

Публикуване на коментар