"Един истински прогресивизъм"

Това е буквален превод на статията "А true progressivism", публикувана на 13.10.2012г. на страниците на британското издание "The Economist".

* Бел. прев.: Тази статия представя прогресивисткия поглед върху предизвикателствата пред глобалното общество, като се акцентира върху най-големите икономики. Дължи се уточнението, че прогресивизмът е гъвкава идеология, която отчита различията в обществено-икономическото развитие на отделните страни и прагматично предлага различни решения на проблемите, според обстоятелствата. Негови основни задачи обаче остават: по-справедливо общество, с по-ефективен обществено-икономически сектор, подобряване възможността за частна инициатива. За изпълнението на тези цели едни са предписанията за САЩ, други за Китай и Индия, трети биха били за България.

Смели мерки са необходими за борба с неравенството и стимулиране на растежа едновременно.

На 31 Август 1910 г. по време на честване на годишнина от гражданската война в Осауатоми, Канзас, Теодор Рузвелт, тогава бивш президент на САЩ, прави обръщение към хората. В една от най-известните политически речи в американската история, той излага своите виждания относно прогресивната философия. В нея той твърди, че Федералното правителство отговаря за гарантиране равния шанс за всеки и да се бори срещу специалните привилегии и лобистки интереси. „При всяка разумна борба за човешки прогрес - казва той – основната цел, и обикновено единствената, е да се достигне в общи линии равенство на възможностите.“

Един век по-късно, много развиващи се икономики са поставени в условия, не по-различни от тези по времето на Рузвелт. В богатия свят, държавния сектор е станал по-голям, отколкото някой някога си е представял. Но, както богати, така и бедни, в опитите си да подпомогнат растежа и ограничат неравенствата, могат да почерпят вдъхновение от духа на речта от Осауатоми. Три широкомащабни реформи се открояват:

Едната е да се ограничи шуробаджанащината и да се подобри конкуренцията, най-вече в развиващите се пазари. Точно както Рузвелт пречупи американските монополи (тръстове) и пребори корупцията, Китай, Индия и много други развиващи се икономики трябва да предприемат нещо, в опит да повишат доверието в себе си и да атакуват корупцията. В Китай, освобождаването от монопол на икономическите сектори, от минното дело до железниците, ще преориентира икономиката към вътрешно потребление и ще намали разликите в приходите на населението. По-свободен финансов сектор, с формирани на пазарна основа лихвени проценти, ще ликвидира една възможност за концентриране на капитали и икономически изкривявания.

В напредналите страни, премахването на помощите за „твърде-големите-да-фалират“ институции също трябва да бъде приоритет пред прогресивния дневен ред. Също така, това би довело до по-балансирана икономика и ще премахне „рентите“, които стоят зад голяма част от притоците на богатсво на върха. Богатите държави също имат нужда от по-конкурентна среда в традиционно обгрижвани сектори като образованието. Държавата има грижата да инвестира в младото поколение, но също така да осигури стимул на учителите да дават най-доброто от себе си.

Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Вторият приоритет в борбата срещу неравенството е по-целенасоченото и ефективно изразходване на обществените средства. Във развиващите се икономики, по-специално в Азия, това означава да се заместят всеобщите помощи за енергия с гъвкави системи за социално подпомагане. Това означава по-широка употреба на условни плащания от бюджета (например – получаване на майчински, ако детето посещава училище, бел.пр.). Полезните практики от Латинска америка постепенно се възприемат и другаде, но има още много какво да се желае: богатите държави могат да приложат идеята за обвързване на социалното подпомагане с програми за подобряване професионалните качества и образование на бенефициентите.

Както богатите, така и развиващите се икономики трябва да се стремят към промени на начина, по-който правителствата харчат – от просто плащане към обвързване с квалификация, и от по-богатите към по-младите и по-бедните. Дори и неравенствата да са незначителни, развитите държави би трябвало да реформират пенсионните и здравните си системи, защото в днешно време разчитането на благоприятни перспективи е неразумно. Загрижеността за преразпределението на ресурса и неговите ефекти върху бъдещия растеж, налагат да се осъзнае следното: колкото по-дълго държавата отлага реформирането на сектора на социалните помощи, толкова повече ще се съкращават инвестициите в младите и бедните.

В днешно време, публичното инвестиране в образование трябва да надхвърли рамките на основното и гимназиалното образование. Подпомагане на лицата в неравностойно положение означава да се започне от предучилищната подготовка и стига до допълнителна квалификация/преквалификация на неквалифицираните. САЩ, например, изостава и в двете области. Правителството изразходва малко над 0.1% от БВП за политики по насърчаване на заетостта, като преквалификация, което е 1/5 от средното за ОИСР. Само половината от американските деца посещават предучилищна. Китай планира 70% от децата й да прекарват по 3 години предучилищна до 2020г.

Третият приоритет е да се реформира данъчната система, да се направи по-ефективна и донякъде по-честна. Критиците на неравенството често промотират като панацея по-високи прогресивни данъци за богатите. И все пак, в повечето държави, извън САЩ, държавното преразпределение е предпочитан инструмент за борба  с неравенството, вместо целенасочената данъчна политика. Данъчното облагане се приема по-скоро като начин за пълнене на държавната хазна, а не като средство за наказание на богатите. Икономистите възразяват, че по-високите данъци имат обезкуражаващ ефект. (От друга страна, господата Пикети и Саес, икономистите които преобразуваха анализа на натрупването на капитали на върха, твърдят, спорно, че горната граница на прогресивното облагане върху доходите може да достигне 80%). Безспорно обаче са възможни компромиси.

В страни, където държавния сектор вече е голям, реформирането на държавните разходи, би трябвало да се предпочита пред вдигането на данъците. Но, с оглед на нестабилността на публичните финанси в повечето държави, повече данъчно облагане може и да се налага, особено в държави с ниско такова бреме, като САЩ. Дори там обаче, високи тавани на прогресивното облагане не се препоръчват. Вместо това, фокусът би трябвало да е към елиминирането на всички изкривявания (у нас – заобикаляния, бел.пр.), които пречат както на прогресивността на облагането, така и на ефективността на самата система.

Вратичката с бонусите, които дават възможност на мениджърите на частни фондове да плащат облекчени, спрямо подоходните, данъци върху приходите си, е нещо такова. Такива са и много други данъчни привилегии, които облагодетелстват предимно богатите. Основен ремонт на данъчния кодекс в САЩ, за да се намалят корпоративните данъци и да се сближи пропастта между данъчното тежест върху прихода от наемен труд и от капиталова инвестиция, ще подобри ефективността и ще направи така, че богатите да плащат по-високи данъци спрямо средното. По - високите данъци върху имуществото биха били ефикасен и прогресивен източник на приходи за хазната. Данъкът върху наследството би могъл да се реформира така, че да се облага индивидуалния получател, а не имота като цяло, както в Германия. Това би накарало богатия да разпределя посмъртно богатството си широко, оттам създаването на наследствени елити по-малко вероятно.

 Част от тази програма вече се възприема, особено в развиващите се икономики. Бразилия направи пенсионна реформа. Китай наля много в социалните услуги в селските райони. Индонезия и, съвсем наскоро – Индия, отрязаха субсидиите за горива. Но в богатия свят, на силните викове срещу неравенството се отговори с недостатъчни усилия за реформи. В континентална Европа не се чува нещо повече от глъчката за вдигане на процентите върху данъците за най-богатите. Британското коалиционно правителство се е заело със системата за социално подпомагане, но отказва да се отърве от безплатните билети за градски транспорт за стари, но заможни хора.

Най-шокиращите недостатъци се проявяват в САЩ, богатата държава, където пропастта между доходите е най-голяма и се увеличава най-бързо. Републиканците с право твърдят, че американската система на здравеопазване, трябва да бъде ремонтирана из основи. Но с острата си реакция срещу държавните харчове за основни услуги, като образованието, както и с промотирането на още съкращения в данъчното бреме за богатите на върха, те подкопават равенството във възможностите.

Демократите са малко по-добре. Барак Обама сам произнесе реч в Осауатоми миналата година, в опит да „облече дрехите“ на Рузвелт. Неравенството, казва той, е „основен проблем на нашето време“. Но предприетите от него решения по въпроса – от вдигане на данъчната ставка за най-богатите до увеличаването на държавните субсидии за пред-колежна подготовка, имаха само козметичен ефект. Рузвелт би бил ужасен от тази плахост. Проблем от такава важност би изисквал нещо много по-смело.