Две думи за гражданското общество
Преди няколко дни на дебат на клуба на БСМ в Софийския университет относно развитието на ЕС, случайно или не, стигнахме до въпроса за гражданското общество. Или по-точно - защо развитите европейски страни имат гражданско общество, а ние не. На пръв поглед ясен и тривиален въпрос, който е задаван много пъти и който има много и все съществени отговори. Липсата на демократични традиции, изключително ниското самочувствие на българина като личност, неефективната защита на гражданските права на институционално ниво в държавата, безхаберието и корумпираността на управляващата ни "класа" (или "съсловие") - младите знаеха всичко това, а и не само. Чувайки тези отговори, се успокоих. Зарадвах се, че моите приятели от БСМ поне осъзнават къде се крият проблемите. Тогава обаче зададох логичния въпрос - а къде се крият корените на тези проблеми. Никой за съжаление не можа да даде смислен отговор.
Това, че няма демократични традиции, е исторически, обективен проблем. Едва ли можем да виним някой (поне от живите днес) за това. За ниското самочувствие въпросът е спорен. За вярващите - съдбата ни е такава, че да нямаме успехи. Аз обаче не съм вярващ (в религия) и смятам, че ние държим съдбата си в свои ръце и ние определяме жизнения си път. Не можем да очакваме, че някой ще защитава правата ни просто защото е записано някъде. Ами този някой очевидно няма интерес да го прави и само и единствено ние, заинтересованата страна, сме тези, които могат да го накарат да си върши задълженията. Същото се отнася и за произвола на управляващите. Не трябва да им се сърдим за това, че правят каквото си искат, както не трябва да се сърдим на един изтърван кон, че бяга на воля. Когато не те контролират, е нормално да се държиш по-свободно. Трябва най-накрая да осъзнаем, че народът е суверенът в тази държава, а не самата държава. Народът е този, който определя правилата и в чийто интерес СЛУЖАТ така наречените управляващи. Запомнете го добре - те са ни слуги, работници. Ние сме им работодатели. Ние трябва да ги контролираме. Знаем къде се крие проблемът, но не правим нищо по въпроса.
И така се оказва, че всъщност дълбоката причина да няма гражданско общество сме самите ние - гражданите на РБ. Виновни са всички "семкаджии", които стоят отстрани, гледат, люпят семки и плюят боклуци. Виновен съм и аз, че стоя тук и пиша тази статия, а не съм на площада да протестирам... Което ме подсеща, че е време да свършвам.
Това, че няма демократични традиции, е исторически, обективен проблем. Едва ли можем да виним някой (поне от живите днес) за това. За ниското самочувствие въпросът е спорен. За вярващите - съдбата ни е такава, че да нямаме успехи. Аз обаче не съм вярващ (в религия) и смятам, че ние държим съдбата си в свои ръце и ние определяме жизнения си път. Не можем да очакваме, че някой ще защитава правата ни просто защото е записано някъде. Ами този някой очевидно няма интерес да го прави и само и единствено ние, заинтересованата страна, сме тези, които могат да го накарат да си върши задълженията. Същото се отнася и за произвола на управляващите. Не трябва да им се сърдим за това, че правят каквото си искат, както не трябва да се сърдим на един изтърван кон, че бяга на воля. Когато не те контролират, е нормално да се държиш по-свободно. Трябва най-накрая да осъзнаем, че народът е суверенът в тази държава, а не самата държава. Народът е този, който определя правилата и в чийто интерес СЛУЖАТ така наречените управляващи. Запомнете го добре - те са ни слуги, работници. Ние сме им работодатели. Ние трябва да ги контролираме. Знаем къде се крие проблемът, но не правим нищо по въпроса.
И така се оказва, че всъщност дълбоката причина да няма гражданско общество сме самите ние - гражданите на РБ. Виновни са всички "семкаджии", които стоят отстрани, гледат, люпят семки и плюят боклуци. Виновен съм и аз, че стоя тук и пиша тази статия, а не съм на площада да протестирам... Което ме подсеща, че е време да свършвам.
Няма коментари :
Публикуване на коментар