Протестът - изненади и изводите от тях

Протестът ни изненада. С неговата масовост, с неговия развой, мен лично ме изненада най-вече с въпросите, които най-накрая се повдигнаха на дневен ред в обществото. Сега, когато събитията утихват, е редно да направим оценка на това явление и да си изведем поуките от него.

Глобално погледнато, считам, че това, което се случи, беше положително и прогресивно за нашето общество. Благодарение на протестите се казаха много истини, повдигнаха се съществени въпроси и то на висок глас. Малцина ще са тези, които ще възразят срещу основателността на следните твърдения:

1. В България е налице срастване на мафиотски и олигархично-икономически структури с властта. Дори се погна конкретно групировката ТИМ, за която, не без основание, се твърди, че е една от основните олигархични структури в България.

2. Демокрацията не функционира, налице е фасадна такава – създава се илюзия за избор, изкривява се представителността, политическата корупция се възпроизвежда, независимо от лицата. Повдигна се въпросът за РЕФОРМАТА на политическата система (например - тази).   

3. Енергетиката е икономическият отрасъл, в който са най-големите схеми за източване на държавата и гражданите. Протестиращите зададоха въпроса – защо са толкова големи сметките за ток?

4. Монополите, картелите и, като цяло, липсата на адекватна конкурентна среда у нас източват потребителите, пречат и на бизнеса. Мобилните оператори, Лукойл и други са основен трън в очите на обществото, но не само те тровят конкуренцията.

На този фон, твърдения, че протестите отвличат вниманието на обществото от важни теми от дневния му ред, звучат нелепо.

Изненадаха ме, но не съвсем, и някои отрицателни факти и явления.

Гражданската интелигенция не зае активна позиция, сякаш обидена на своя народ. И тя, донякъде, има право, защото неуспешно го призоваваше да протестира, да защити правата си, да подкрепи нейните идеи за промени по конкретни въпроси. На всичко това гражданите отговаряха с апатия и незаинтересованост. Те не се интересуват от обществените проблеми, не четат програмите на политическите партии, гласуват емоционално, не контролират властта ежедневно, четат жълти вестници, слушат чалга... Не трябваше да дойдат космически сметки за ток, за да се сетят всички, че нещо не е наред. Нито Пламен трябваше да се самозапали във Варна, за да скочат всички срещу мафията. Апатията позволява и на политическите партии да манипулират протестите. Ако имаше будно и масово гражданско общество, щяха ли да могат партиите с мизерния си членски актив да повлияят на някое протестно движение?

Oтсъствието на гражданската интелигенция обаче направи така, че манипулациите и всякакви опити за яхване на протестите процъфтяваха. Страхът и съмнението доминираха, а политически играчи и медиите на олигархията всячески се опитваха да дърпат баницата към себе си и да всеят раздори. Оказа се, че само партийно мотивирания интелектуален елит разпозна в гражданското движение „гориво“ за своите властови интереси, но от демократична куртоазия само подмолно намигваше на протестиращите по един или друг начин. Стигна се дотам, под влияние на радикални елементи, в 21 век опасността от диктатура да стане реална!

Ето затова гражданската интелигенция беше призвана да поведе народното недоволство. Трябваше да поеме своята отговорност, да формулира бързо разумни искания, които да решат повдигнатите от гражданите въпроси. Поне да бяха казали по една добра дума за протестите, да противодействат на манипулациите, а не да се подиграват и ехидничат по адрес на някои наистина абсурдни предложения на тълпата, които услужливо се появиха из медиите.

В обобщение, може да се каже, че гражданите правилно идентифицираха проблемите, но не можаха да родят веднага адекватни решения и предложения. Те трябваше да бъдат формулирани от интелигенцията, която обаче зае пасивна позиция.

"Умът на нацията" абдикира, но сега може да се реваншира с разумност – като прецени в широкия прогресивен контекст протестите и не позволи гражданската енергия да се насочи в деструктивна посока. Може да даде положителна оценка на събитията, а гражданите да не забравят какво е било и че демокрацията е свобода, но и отговорност. Трябва да се противодейства на опитите да се омаловажат самоорганизираните протести чрез компрометиране на техните организатори. Трябва да се осъзнае, че не отделни личности вдигнаха гражданите на бунт, а условията, в които живеят.

Днес трябва да си дадем сметка, че непосредствената цел на тези протести беше да се приемат някои важни промени, които да решат, макар и не изцяло, повдигнатите от протестиращите въпроси. За съжаление, политическият картел побърза да блокира работата на Парламента, с което да избяга от отговорност, да убие акумулираната енергия и да предотврати шансовете за реформи на този етап.

Същевременно, тези дни президентът Плевнелиев трябва с указ да разпусне Парламента и да назначи служебно правителство. Каквото и да си говорим, той остана последната институция в държавата в момента. Разумната позиция днес е протестиращите да обединят исканията си  в своя окончателен и разумен вариант, да ги връчат на Президента и да го оставят да се опита да направи нещо. Да спрат протестите, за да може служебното правителтво да работи на спокойствие, да се проведат едни нормални избори и да видим държавните институции какво могат да направят.

А, ако обществото не види положителна промяна и решение на проблемите си, всеки ще си носи отговорността.

Декларация на БСМ относно реформите в политическата система

Позволявам си да публикувам тук Декларацията на БСМ (Българска социлистическа младеж) относно реформите в политическата система на България в редакцията й от началото на 2009-та година по няколко причини:

1. Това е най-прогресивният документ, роден от политическа формация (макар и БСМ да е била винаги НПО) у нас. Гордея се, че съм бил част, макар и незначителна, от тази организация!

2. Тази декларация изразява една идея, родена още през 2001-ва година, формулирана през 2004-та, но не намерила реализация, нито чуваемост, както у "партията-майка" на БСМ - БСП, така и сред обществото. Въпреки всички усилия за популяризиране й, включително моето участие в политическото риалити "Големият избор" по БНТ през 2009-та година именно с тази идея.

3. Фактът, че БСП се саморазправи с БСМ последователно и методично от 2001-ва до 2008-ма (окончтелно) и днес тази организация я няма вече, показва колко неспособна е БСП да бъде изразител на прогресивните идеи в нашето общество. Всъщност, колко неспособна е да направи каквото и да е, освен да отстоява интересите на олигархията и монополите, за сметка на изстрадалите си избиратели.

4. Фактът, че тези идеи не намериха дори обсъждане, камо ли реализация, на държавно ниво показва, че без натиск системата няма да реформира сама себе си.

5. Фактът, че актуалните събития от зимата на 2013-та у нас показаха, че обществото вече идентифицира, макар и мъгливо, проблемите на политическата система и нуждата от реформата й ми дава надежда...

Декларация

Националният съвет на БСМ

Потвърждавайки последователно заеманите позиции на организацията от 2004 година насам относно необходимостта от реформи в системата за демократично представително управление на страната,

Водени от желанието си да живеем в истинска демократична държава, като искаме България да бъде пълноценна и неразделна част от Обединена Европа,

вярвайки, че без действително равенство пред закона, справедлив вътрешен ред и правосъдие не може да има свобода, сигурност и просперитет,

Призоваваме и настояваме за осъществяване на следните основни решения за преодоляване на проблемите в българската политическа система и функционирането на публичната власт:

Ефективна борба с корупцията и изкореняване на мафията и организираната престъпност. Гарантиране на реална публичност на имуществото на всички политици и длъжностни лица, реални мерки срещу ситуациите на конфликт на интереси, ефективно прилагане на европейските стандарти в провеждането на обществени поръчки и тежки санкции за всяко нарушение на основните мерки за борба с корупцията.

Възстановяване на доверието между София и Брюксел чрез ефективни мерки срещу корупцията по висшите етажи на властта. Поемане на отговорност от длъжностните лица, виновни за спирането на средства по основните линии на финансиране от фондовете на ЕС, в резултат на многобройните престъпни схеми за злоупотреба с публичен финансов ресурс.

Публично финансиране на политическите партии в съответствие с получените от тях на избори гласове, което да гарантира, че партиите ще бъдат инструмент на демокрацията, функция на гражданите и тяхната воля, а не на едни или други сенчести икономически интереси.

Засилване на връзката между граждани и политически представители, чрез въвеждане на реален мажоритарен елемент в избирателната система, посредством преференциално гласуване.

Разширяване формите на пряка демокрация, чрез облекчаване изискванията за свикване и провеждане на референдуми, задължително свикване на референдум с подписите на 5 % (300 000 души) от имащите право на глас, въвеждане на гражданска законодателна инициатива с подписите на 2,5 % (150 000 души) от имащите право на глас.

Гарантиране реални възможности за гражданско участие в процеса на обсъждане и приемане на нормативните актове. Следва да се изработи реален механизъм на задължително консултиране на проектите за нормативни актове с обществеността и гражданските структури, които работят в съответната област на обществени отношения, при ясни срокове, форми и обективни критерии за участие в обсъждането. Провеждането на консултация по този ред да бъде въздигнато в условие за действителност на акта.

Гарантиране свободата на информацията и плурализма в медиите чрез развитие на публичната уредба на отразяването на политическия живот. Въвеждане на законови гаранции за публичност на собствеността върху медиите и на ограничения срещу концентрацията на собственост в медийния сектор и срещу монополизирането на рекламния пазар.

Оптимизиране на публичната администрация в България, като се намали значително нейният състав, гарантира се чувствително повишаване на нейния капацитет, реално конкурсно начало и обективни критерии на атестация и израстване в публичната служба, заедно със значително повишаване възнагражденията в публичния сектор.

Реални реформи, премахване на корупцията и гарантиране на независимост, високо ниво на компетентност и подготовка на служителите и магистратите в правоохранителните и правораздавателните органи и институции в Република България.

Заявяваме готовността си да подкрепим и да сътрудничим с граждански и политически организации в инициативи, насочени към преодоляването на кризата в българската демокрация, към постигане на ефективна публична власт и управление в услуга на гражданите.

31 януари 2009 г.

Няма ляво, няма дясно, на улицата има нов шеф

Текстът е от 02.03.2013:

Представи си, че си имаш водопроводчик. На щат. И той идва всеки ден да затегне гайките на няколко тръби в дома ти, с твоите интструменти. За тази работа ти взема твърде скъпо и, освен това, чука жена ти, докато те няма. Сменяш водопроводчиците и пак същото. И си представи сега, че един ден ти писва и решаваш сам да затегнеш въпросните гайки. Как ще реагират водопроводчиците? Как ще оценят първоначалните ти мъки с френския ключ, дали ще те поздравят за усилията и ще те насърчат или ще ти кажат: „Пич, откажи се, не виждаш ли, че не можеш сам?“ „Иначе аз бадева 30 години съм водопроводчик?“.

Да, точно това е положението в момента на цялата политическа класа, барабар с обръчите си от фирми (кой на кого е обръч, всъщност, не е много ясно) и придворни медии, политолози, социолози и прочее. Те са на другата страна на барикадата, те не могат да ни дадат необходимото решение, защото не е в техен интерес да го осъществяват. И сега правят всичко възможно да компрометират и демотивират протестиращите, да разбият единството, да вкарат „политическа интрига“ или просто да потулят случая, както си могат най-добре.

А протестите са по повод своеволията на енергийните монополи - поредния безобразен частен случай на несправедливата икономическа система, която храни една паразитна олигархия и се самозадушава в собствената си непроизводителност. Същевременно условията за живот и бизнес на всички останали се влошават ежеминутно. Тази България се „гради“ години наред с активното участие на държавата, а илюзията за пазарна икономика разочарова и десни, и леви.

Но фактът, че този повод за недоволство съществува и се обсъжда 20 години и всеки път се гласува с нова надежда за поредното „спасение“, а накрая ни чака покрусата/погнусата, е истински страшното явление. Хората загубиха доверие в политическата система, която ражда „безалтернативна“ политическа корупция и практически няма за кого да гласуваш. Наскоро чух, че малко над 50% от гражданите имат доверие на сега съществуващите партии общо. Но това е нищо пред постиженията на  уж представителния орган – Парламента, където подкрепата е 6%?!

На фона на това, всенародните протести изглеждат, най-малкото – справедливи. И това се признава почти от всички. А справедливият протест е най-естествения протест.  До там безспорно справедлив, че вдигна хора с всякакви, номинално враждуващи дори, политически пристрастия. СТАНА ЯСНО, ЧЕ ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ НЯМА ЛЯВО, НЯМА ДЯСНО, ИМА ЕДИННИ ГРАЖДАНИ СРЕЩУ ПОЛИТИЧЕСКАTA КЛАСА.

Така например, всеки е против политическата корупция. Няма гражданин – политизиран или не, който да не иска да се бори срещу злоупотребите на монополите и олигарсите, който да не иска спазване на правилата за защита на конкуренцията и на потребителите, който да е „за“ надутите цени и сметки за ток, бензин, парно и прочее. Кой не подкрепя разследването и разсекретяването на ключови за прехода събития, „сделки“ и личности?

Никой не поставя под съмнение необходимостта от реформирането на политическата система (не смяната й!) – тези промени в правилата на политическата игра, които да гарантират, че всеки, който има желание и обществена подкрепа, може да участва в състезанието за властта. Например – промяна на изборния кодекс, който да дава възможност на всеки гласоподавател да пренарежда партийните листи. Т.нар. „преференциален вот“. В общ интерес са и въпросите за референдумите и отзоваването на депутати.

Съществуващата политическа класа, в това число и настоящата власт, сънува кошмари как гражданите постигат единна и твърда позиция и успяват да променят нещо съществено в тази държава. Защото всички те съществуват и се хранят от олигархично-монополистичния модел на статуквото. „Без него, тях нямаше да ги има“, съгласно модерната стилистика на лозунга.

Причината да се хвърлят съмнения, че БСП организира  тези протести е, че привържениците на левите идеи, включително и тези, които, въпреки всичко, вярват на още на БСП, са И политически мотивирани да участват в протестните действия. Остава и да не са - това е борба срещу монополите и олигархията, митичен враг на лявото.

Така. Няма Джаро, няма Маро, няма Буда, няма Сер-гей, няма Гоце, няма Кунева, няма Доган, на ход е улицата, която трябва спешно: 1) Да избистри общите си искания и да формулира няколко обмислени и адекватни искания/предложения, зад които да застанат всички протестиращи. Тези въпроси, по които има политически противоречия, да се оставят на заден план – реформираната партийна демокрация ще ги реши. 2) Задължително Президентът да връчи 3-я мандат на парламентарната група, която иска да опита сформиране на програмно правителство, което да изпълни исканията на гражданите. Иначе предстоящите избори няма да родят нищо друго, освен още едни избори до края на годината. 3) Да продължат протестите, докато не бъдат удовлетворени исканията на протестиращите